Русия обяви победа на "референдумите" в Украйна и заплаши да спре газа през страната

Руските лидери обявиха победа в поредица от организирани, осъдени от ООН „референдуми“, докато Кремъл се готви за анексиране на голяма част от окупираната украинска територия след поредица от унизителни военни неуспехи.

Дмитрий Медведев, заместник-ръководител на руския Съвет за сигурност, написа в официалния си канал в Telegram в ранните часове на сряда, че референдумите са приключили. „Резултатите са ясни“, добави той. „Добре дошли у дома в Русия.“

Лидерът на самопровъзгласилата се Донецка народна република Денис Пушилин публикува в Telegram, че всички бюлетини в неговия регион вече са преброени, като 99,23% от анкетираните са гласували за присъединяване към Руската федерация. Малк по-слаба подкрепа за присъединяване към Русия са регистрирани и в Херсонска, Запорожка и Луганска области, съобщи държавната агенция Риа Новости.

Декларацията на Москва бележи нова ескалация на войната в Украйна и конфликта между Русия и САЩ и техните съюзници. Референдумите бяха осъдени като „нарушение на Хартата на ООН и международното право“ от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш.

Руските войски не контролират напълно територията на нито един от четирите региона, където се проведоха гласувания, и във всички тях се водят срежения.

Кремъл нареди провеждането на референдумите, след като неговите сили претърпяха най-тежките си поражения от украинската армия от седмиците след нахлуването на Русия през февруари. Путин също призова за „частична мобилизация“ за набор на 300 000 резервисти.

Украинският президент Володимир Зеленски отхвърли резултатите в изявление в сряда на официалната си страница във Facebook. „Нито едно от престъпните действия на Русия няма да промени нищо за Украйна“, написа той. „Този ​​фарс в окупираната територия дори не може да се нарече имитация на референдум.

Газови заплахи

След като намали доставките на газ през последните няколко месеца, Москва се надява да максимизира болката в Европа, която вече е изправена пред рекордно високи цени на енергията и заплахата от ограничения и съкращения на доставките тази зима. Изборите този уикенд на първото крайнодясно правителство в Италия след Втората световна война породиха надежди в Москва, че общественото мнение в Европа се променя.

Във вторник държавният газов гигант "Газпром" предупреди, че може да прекъсне доставките през Украйна, последната връзка, която все още доставя до клиенти в Западна Европа. Тази новина дойде само часове след като беше суобщено за течове по тръбопроводите „Северен поток“ към Германия, където властите казаха, че подозират саботаж. Русия прекъсна потоците по една от връзките временно през лятото, въпреки че те все още не бяха възобновени, докато другият тръбопровод така и не влезе в експлоатация поради инвазията.

Президентът Владимир Путин планира да направи обръщение към двете камари на парламента в петък, според източници, запознати с подготовката. Формалностите по анексирането може да приключат само за няколко дни.

„Това е сигнал, който показва, че хората в Кремъл знаят какво правят“, каза Михаил Виноградов, политически анализатор в St. Petersburg Politics Foundation. „Важно е да се демонстрира, че тези решения не са спонтанни, а са част от стратегията.“

В действителност Кремъл трябваше многократно да преразглежда плановете си, откакто Путин за първи път изпрати войски през границата на 24 февруари, надявайки се на светкавична победа и крах на правителството в Киев. Вместо това украинските войски изтласкаха руските сили от столицата и контранастъплението през последните седмици успя да преобърне успехите на Кремъл. Набързо обявената мобилизация направи войната реалност за руснаците, стимулирайки протести и карайки десетки хиляди да избягат от страната.

Украйна се зарече да продължи контранастъплението си и да си върне контрола върху цялата си територия, включително това, което Русия е анексирала. Съюзниците на Киев в САЩ и Европа казват, че ще продължат доставките на оръжия, като отхвърлят ядрените заплахи на Кремъл като безотговорни. Американски и европейски служители очакват постоянно нарастващата икономическа болка от всеобхватните санкции срещу Русия да засили натиска върху Путин да промени курса.

Но служители казват, че Кремъл остава ангажиран с първоначалната си цел да разчлени Украйна и да завладее голяма част от нейната територия, въпреки че шансовете за постигане на тази цел изглеждат все по-далечни. Публично Кремъл заявява, че целите му за това, което нарича „специална военна операция“, остават непроменени, въпреки че никога не ги е формулирал в подробности.

Още по темата

BNEF: Европа е готова за зима без руски газ

Германия подозира саботаж по руските газопроводи „Северен поток“ 1 и 2

В Русия има нестабилност и паника и чужденците все по-трудно ще напускат страната

Официални лица и държавни медии все повече се стремят да представят битката не срещу Украйна, а срещу това, което те твърдят, е решително усилие на САЩ и техните съюзници да разрушат Русия. Западни официални лица отхвърлят тези твърдения като пропаганда, насочена към местната аудитория, която става по-скептично настроена към войната на Кремъл.

„За нас това е въпрос на оцеляването на страната“, каза Сергей Караганов, председател на външнополитическия консултативен съвет на Кремъл, в руското списание „Профил“ тази седмица. „Трябва да я наречем Отечествена война“, каза той, използвайки фразата за Втората световна война.

Някои хора, близки до Кремъл, смятат, че Русия в крайна сметка ще успее да си върне инициативата и да навлезе по-навътре в Украйна, като вероятно ще превземе ключови градове, включително Харков и Одеса, които не е успяла да превземе досега. Въпреки че това изглежда пресилено предвид скорошните успехи на Киев на бойното поле, руските официални лица са уверени, че техните сили могат да доведат сраженията с Украйна до застой и да принудят някакъв вид споразумение, което потвърждава поне част от техните печалби.

Няма признаци, че 300 000 мобилизирани войници, лошо обучени и мотивирани, ще успеят да обърнат нещата на бойното поле. Военни анализатори казват, че те вероятно ще бъдат достатъчни само за по-нататъшно забавяне на напредъка на Украйна. Киев призова за повече оръжия от своите съюзници, включително танкове, ракети с по-голям обсег и бойни самолети, но САЩ и Европа досега са предпазливи относно разширяването на гамата от доставяни оръжия.