Най-новият член на Европейската централна банка има какво да каже за опасността от излизане на потребителските цени извън контрол по време на война.
Управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич си спомня твърде добре как страната му е претърпяла инфлация от 1500% през 90-те години на миналия век, докато се е борила за независимост от бивша Югославия. Той е категоричен, че политиците от еврозоната трябва да действат агресивно.
"Ясно е, че това е правилният път", каза той в интервю, в което подкрепи повишението на лихвения процент със 75 базисни пункта от Европейската централна банка този месец. "Както научихме в Хърватия през последните десетилетия, когато инфлацията е висока, когато се доближава до двуцифрени нива, тя може да се превърне в болест сама по себе си."
През януари Вуйчич ще стане 26-ият член на Управителния съвет на ЕЦБ в момента, в който неговата страна ще приеме еврото. Този момент ще отбележи кулминацията на повече от десетилетие ръководене на централната му банка до момента, в който разкъсваната някога от войни икономика вече е готова да стане част от най-голямата валутна зона в света.
Триумфът на това присъединяване е сладко-горчив в момент, когато на европейския континент бушува друг конфликт, който разпалва енергийна криза, довела до недопустимо висока инфлация. В момента тя е над 9% в еврозоната и 12% в Хърватия.
На този фон и при нарастващата опасност от рецесия в еврозоната Вуйчич е наясно как трябва да се осъществи компромисът в политиката, като изказванията му подсказват, че той ще се окаже ястреб в политиката на ЕЦБ.
"Инфлацията, ако е трайно силна, трябва да бъде ясно доминиращата цел", каза той, говорейки в офиса си в центъра на Загреб, докато навън трамваите на столицата шумно преминават. "Обръщането на голямо внимание на по-ниския растеж сега, за сметка на борбата с инфлацията, често е примамливо. Но ако позволим на инфлацията да се утвърди, тя винаги има по-висока цена от временния спад на БВП."
Куната е обвързана с еврото от повече от две десетилетия, но получаването на място в ЕЦБ предлага на 58-годишния Вуйчич перспективата за по-голям контрол върху националната му валута.
Това е свързано с "различен набор от специфични предизвикателства", казва той. "Все пак това е по-добра позиция за страната и за паричната политика".
Подобен оптимизъм се наблюдава и в по-широката икономика, където основни стоки като автомобили и недвижими имоти вече се оценяват в евро, а хората го използват за повечето си спестявания. Междувременно посетителите от еврозоната, които се тълпят на хърватското крайбрежие на Адриатическо море, вече няма да трябва да обменят валута, а вносителите са изправени пред по-малко валутни рискове.
"Човекът, който най-много съжалява за куната, съм аз, защото аз, а не някой друг в страната, разписвам банкнотите куна", каза Вуйчич. "Разбира се, като икономист знам, че за Хърватия е по-добре да приеме еврото, и затова от самото начало настоявам за този проект."
Въпреки че страната с население от 3,9 млн. души е изправена пред сходни предизвикателства като останалите в региона на фона на спираловидно нарастващите разходи за енергия, растежът е по-висок от средния за еврозоната благодарение на туристическия подем след пандемията, от който зависи около една пета от икономиката.
Въпреки това управителят е предпазлив по отношение на перспективите, особено в момент на такова международно напрежение, предизвикано от действията на руския президент Владимир Путин в Украйна.
"Трудно е да се прогнозира икономиката в краткосрочен план, а още повече в дългосрочен", каза Вуйчич, чийто втори мандат като управител приключва през юли 2024 г. "Това, което научих в началото на моята кариера, е, че за един централен банкер, независимо дали определящ паричната политика или надзорник, ако сгреши, то поне е по-добре да сгреши от консервативната страна."
Подобна позиция може да го постави в противоречие с по-гълъбово настроените служители на ЕЦБ точно когато вземането на решения от тяхна страна става още по-трудно със забавянето на растежа. Вуйчич, който обича да се позовава на Боб Дилън и "Игра на тронове" като част от непринудения си стил на обяснение на политиката, смята, че може да понесе натиска.
"По природа не се стресирам", казва той. "В периоди на стрес се чувствам спокоен. Просто мозъкът започва да работи много, много бързо. И това ми харесва."