Британският финансов министър Куази Куартенг пое огромен политически риск с извънреден бюджет, който трябва да вдъхне живот на британската икономика. Той представи пакет от данъчни облекчения в размер на 45 млрд. лири, включително допълнителният данък „45%“ върху тези с най-големи доходи. Той се прилагаше върху лица, които печелят над 150 000 лири годишно. Мерките със сигурност ще зарадват много заможни хора, както и работещите в Лондонското сити – финансовия център на страната, предава Financial Times.
Куартенг потвърди, че премахва и ограничението върху бонусите на банкерите. Извънредният бюджет рязко увеличи цената на британските облигации, а лирата потъна до ниво от 1,11 лири за долар, което ново 37-годишно дъно за валутата.
Куартенг заяви, че неговият минибюджет ще стимулира растежа, но призна, че много от мерките му ще бъдат непопулярни; решението му да увеличи заемите в огромни мащаби поставя под риск претенциите на партията му за фискална отговорност. Министерството на финансите съобщи, че ще поиска от Службата за управление на дълга да набере допълнителни 72 млрд. лири през текущата финансова година, с което общата сума се увеличава от 161 млрд. лири през април на 234 млрд. лири през септември.
Допълнителните заеми са много по-скъпи за правителството, отколкото преди, като двугодишната цена на заемите нарасна от 0,4% през миналата година до 3,9%. Канцлерът залага на политическата съдба на консерваторите, като вярва, че радикалното намаляване на данъците и дерегулацията могат да върнат бавния растеж на Великобритания до средните 2,5% отпреди финансовата криза.
"Това е нов подход за нова епоха, насочена към растежа", заяви Куартенг пред депутатите под хор от радостни възгласи на торите и дюдюкания от лейбъристките скамейки. Съкращенията на данъците бяха сравнени с бюджета на Найджъл Лоусън от 1988 г. Основната ставка на данъка върху доходите ще бъде намалена от 20 пенса за паунд на 19 пенса през следващия април, националната застраховка беше намалена, гербовият налог беше намален, за да се подпомогнат купувачите на първо жилище, а планираното увеличение на корпоративния данък беше отменено.
За разлика от финансовия министър на Маргарет Тачър, Куартенг ще вземе назаем десетки милиарди лири, за да финансира плановете си, което ще увеличи търсенето в момент, когато Английската централна банка повишава лихвените проценти, за да овладее инфлацията. Общите разходи за намаляване на данъците до 2026-27 г. ще възлязат на почти 45 млрд. паунда. В изказване пред депутатите в Камарата на общините Куартенг заяви, че целта му е да превърне "порочния кръг на стагнацията в благоприятен цикъл на растеж".
Пакетът на министъра съчетава намаляване на данъците с редица реформи в сферата на предлагането, за които той призна, че може да се окажат непопулярни в краткосрочен план; той настоя, че ще бъдат насочени преди всичко в подкрепа на растежа. Въпреки това той призна, че промяната на перспективите за растеж на Великобритания "няма да се случи за една нощ". За новото правителство на Лиз Тръс времето е от съществено значение, тъй като през 2024 г. се очакват избори. В очакване на критики, че оказва неправомерна помощ на богатите, Куартенг напомни на депутатите, че правителството се намесва, за да задържи сметките за енергия на домакинствата и предприятията; той заяви, че разходите за първите шест месеца ще бъдат 60 млрд. паунда.
Решението на Куартенг да премахне ограничението за бонусите на банкерите има за цел да направи лондонското Сити по-конкурентоспособно, но оставя консерваторите отворени за твърденията на лейбъристите, че все още са "партията на богатите".
В същото време отмяната на забраната за фракинг на шистов газ и обещаното преразглеждане на екологичното законодателство с цел ускоряване на инфраструктурните проекти разгневиха зеленото лоби.
Лидерът на лейбъристите сър Кийр Стармър счита, че вземането на заеми от негова страна - в момент, когато разходите за обслужване на държавния дълг рязко нарастват - е важен момент: Стармър желае да претендира за мантията на фискалната отговорност на следващите избори.
Сред другите мерки, обявени от Куартенг, ставките на корпоративния данък ще останат на 19%, но той ще запази 8-процентния налог върху банковите печалби, който трябваше да бъде намален през следващата година.
Ще бъдат преразгледани фискалните правила на правителството, според които дългът трябва да намалява като дял от брутния вътрешен продукт в рамките на три години. "Своевременно ще публикуваме средносрочен фискален план", каза Куартенг.