Сметката на Европа за енергийната криза достига 500 млрд. евро

Разходите на Европа за енергийната криза доближават 500 милиарда евро (496 милиарда долара), тъй като правителствата бързат да смекчат удара от нарастващите цени, показват данни на мозъчния тръст Bruegel, цитирани от Bloomberg.

27-те страни членки на Европейския съюз вече са отделили 314 милиарда евро за смекчаване на въздействието на енергийната криза върху потребителите и бизнеса, докато Великобритания е насочила 178 милиарда евро, показват актуализираните оценки на Bruegel от сряда.

Нарастващата фискална тежест – разходите на ЕС представляват 1,7% от брутния вътрешен продукт на блока – стават факт, докато европейските страни се борят с ускоряващата се инфлация и мрачните икономически перспективи. Министрите на страните членки на блока преговарят за извънреден план, който ще пренасочи неочакваните допълнителни печалби на енергийните компании към уязвими домакинства и фирми. Споразумението, което се очаква да бъде сключено на 30 септември, предвижда и налагане на таван на цените и цели за намаляване на употребата на електроенергия, след като Москва сви потоците на газ към региона.

„Първоначално предвидени като временен отговор на предполагаемия временен проблем, тези мерки се разраснаха и станаха структурни“, заяви Симоне Талиапиетра, изследовател в базирания в Брюксел Bruegel. „Очаква се цифрата да се увеличи, тъй като цените на енергията остават високи. Това очевидно не е устойчиво от гледна точка на публичните финанси“, добавя той.

Европейските правителства са заделили около 500 млрд. евро помощи за енергийната криза. Графика: Bloomberg 

Водеща по размера на средствата, които е заделила спрямо БВП, остава Великобритания с насочени помощи в размер на над 6,5% от брутния вътрешен продукт. По този показател Кралството е следвано от Хърватия и Гърция със съответно 4,1% от БВП и 3,72% от БВП. България е заделила за подкрепа 2,6% от БВП или 1,8 млрд. евро. 

Великобритания е насочила най-много средства в Европа и като размер. Тя е следвана от Германия, която е заделила малко над 100 млрд. евро в подкрепа на домакинствата и бизнеса, и Италия - с близо 60 млрд. евро.   

Въпреки че оценките на Bruegel включват мерки като по-нисък данък добавена стойност върху електроенергията, субсидии за отопление и помощ за някои енергийни компании, те не отразяват напълно мащаба на подкрепата в цяла Европа. Правителството в Германия ще национализира Uniper SE в рамките на план, който предвижда инжектирането на осем милиарда евро в компанията и закупуване на мажоритарен дял, притежаван от френската Fortum Oyj.

Нарастващите разходи от енергийната криза заплашват да задълбочат икономическото неравенство между държавите членки на ЕС, смята Талиапиетра.

„Това ниво на намеса също така води до риск от фрагментация в цяла Европа: правителствата с повече фискално пространство неизбежно ще управляват по-добре енергийната криза, като се конкурират със своите съседи за ограничените енергийни ресурси през зимните месеци“, посочва той. Според експерта е важно да се разработят политики, „които могат да осигурят фискална устойчивост и да се координират – особено между страните от ЕС“.

Още по темата

Британската енергийна политика поставя икономическата ѝ репутация под риск

Професор Кристоф Рюл за световната енергийна криза, част 1

Професор Кристоф Рюл за световната енергийна криза, част 2

Професор Кристоф Рюл за световната енергийна криза, част 3

България трябва да въведе ясни критерии за енергийна бедност максимално бързо

Голямата енергийна криза в Европа захапа и храната на трапезата ни