Руските акции се сринаха най-много, откакто страната нахлу в Украйна през февруари, след като Кремъл се насочи към анексиране на регионите, които все още окупира след широкообхватната украинска контраофанзива.
Индексът MOEX Russia се срина с цели 11%, преди да компенсира спада, търгувайки се с 8,8% до затварянето в Москва, най-голямото отстъпление от 24 февруари. Руските акции се представиха най-зле в света във вторник, предаде Bloomberg.
Разпродажбата се задълбочи, след като т. нар. Донецка и Луганска народни републики, както и регионите Херсон и Запорожие обявиха, че ще проведат референдуми за присъединяване към Русия между 23-27 септември.
„Украйна и Западът едва ли ще признаят тези референдуми и така напрежението вероятно ще остане високо, без да се вижда дипломатическо решение“, каза Уин Тин, ръководител на валутната стратегия в Brown Brothers Harriman & Co. в Ню Йорк.
Тези ходове допринасят за нарастващата международна изолация на страната, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова руския лидер Владимир Путин да върне окупираната територия на Украйна като част от мирното споразумение.
Ердоган, който се старае да поддържа връзки и с Русия, и с Украйна, каза пред PBS в Ню Йорк, че "териториите (включително Крим) трябва да бъдат върнати" и че Путин е направил "известни крачки" в тази насока, без подробности.
"Разговаряхме много продължително. И той ми показа, че е готов да приключи с това възможно най-скоро. С такова впечатление останах, защото начинът, по който вървят нещата в този момент, е доста проблематичен", каза Ердоган.
С оценките, които вече са подложени на натиск от месеци на международни санкции, руският пазар е допълнително притиснат от засилените усилия на Европа да намали вноса на енергия, както и неотдавнашните военни неуспехи в Украйна.
Настроенията на инвеститорите се влошиха допълнително във вторник, след като вестник "Комерсант" съобщи, че руското правителство планира да увеличи данъците върху добива и износа на стоки. Индексът беше повлечен надолу от енергийните гиганти "Лукойл", "Газпром" и "Новатек", както и "Сбербанк" и интернет компанията "Яндекс".
Около 30% от спада се дължи на възможни увеличения на данъците за износителите и 70% поради опасения покрай референдумите и потенциалната мобилизация в Русия, според Искандер Луцко, главен стратег в ITI Capital. „Не можем да очакваме драстичните движения да бъдат продължителни, но най-вероятно пазарът ще остане под натиск, тъй като има очевидна геополитическа промяна, която носи негативни настроения за пазарите“, каза той.
Западът осъди „фалшивото“ гласуване в Украйна
Западните нации осъдиха плановете на Москва да проведе спешни референдуми в частите от Украйна, които в момента са под руски контрол.
Референдумите бяха обявени от подкрепяни от Русия служители в четири украински региона, за да попитат дали трябва да станат част от Русия.
САЩ, Германия и Франция заявиха, че никога няма да признаят резултатите от подобни "фалшиви" гласувания.
Военният съюз на НАТО заяви, че плановете означават ескалация на войната.
Във вторник бяха обявени планове за провеждане на референдуми в продължение на пет дни, започвайки от петък, в източните региони на Луганск и Донецк - както и в Запорожие и Херсон на юг. Референдумите обхващат около 15% от украинската територия.
Предположението, че легитимни и честни избори могат да се провеждат по време на война, веднага беше отречено от Запада.
Германският канцлер Олаф Шолц разкритикува руските планове за "фалшиви" гласувания, докато френският президент Еманюел Макрон ги определи като "пародия" на демокрацията.
„Ако идеята за референдума в Донбас не беше толкова трагична, щеше да е смешно“, каза Макрон пред репортери в Ню Йорк, където присъства на Общото събрание на ООН.
Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан каза, че САЩ никога няма да признаят референдумите, наричайки ги "оскърбление срещу принципите на суверенитета и териториалната цялост".
Всеки референдум, планиран от нахлуващите сили, противоречи на международното право и няма да има правна сила, се казва в изявление на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Резултатите от "референдумите" няма да бъдат признати от ЕС и държавите в блока, заяви върховният представител на ЕС във външната политика Жозеп Борел. По думите му всеки замесен в организирането им ще бъде подведен под отговорност. Срещу Русия може да се обмислят и още санкции.
Укрепването на контрола над украинската земя може да даде възможност на Русия да заяви, че нейната територия - не само нейната армия - е атакувана от западни оръжия, докато военните действия продължават. Това е така, защото няколко западни нации доставят на Украйна оръжия, за да помогнат в нейната защита.
Опасенията са, че това може да доведе до изостряне на вече кървавия конфликт, както и на обща или частична мобилизация в Русия, която сега ще има предтекст да разположи редовни наборни войски в окупираните територии.
Последните ходове за призиви за "референдуми" са ехо от руската анексия на южния полуостров Крим през 2014 г.
Там също беше свикано гласуване в опит да се легитимира управлението на Москва, но и това гласуване беше обявено за незаконно и осъдено от международната общност.