Норвежкият суверенен фонд, който управлява активи за 1,2 трилиона долара вече ще изисква от компаниите в които инвестира да се ангажират с цел за нетни нулеви емисии най-късно до 2050 година. Така той се присъединява към много глобални инвеститори, които също си поставиха подобни цели, за да предотвратят финансовите рискове от „забавения преход“, пише екип на Bloomberg.
Едва 10% от компаниите в портфейла на фонда са си поставили такива цели до 2050 година, въпреки че много от тях са направили крачки към постигане на цели за ограничаване на емисиите, каза по време на пресконференция във вторник Карин Смит Ихеначо, директор управление на инвестиции в Норвежката централна банка.
Норвежкият фонд е най-големият собственик на публично търгувани компании в света и ще настоява те да достигнат целта чрез „изпълними“ междинни цели и планове за намаляване на емисиите, стана ясно при представяне на план за климатичните цели във вторник.
Много инвеститори сред които BlackRock Inc. също си поставиха цели за нетни нулеви емисии, но някои казват, че такива цели няма да помогнат особено в борбата с промените в климата.
"Най-добрият начин за решаване на тези проблеми е компаниите да имат отговорни акционери", заяви главният изпълнителен директор Николай Танген, който говори на същото събитие. Макар че би било лесно да се намали експозицията на фонда към климата чрез продажба на акции във фирми, които са големи замърсители, "това не решава никакви проблеми, напротив", каза Танген, "някой трябва да притежава тези компании".
По-рано тази година министерството на финансите на Норвегия оповести в бяла книга, че иска държавният инвестиционен фонд да използва усилията си за отговорно инвестиране, за да се увери, че компаниите съгласуват дейностите си по начин, който е в съответствие с глобалните нетни нулеви емисии.
Енергийната криза в Европа оказва натиск върху глобалните амбиции в областта на климата, каза Танген. "В по-дългосрочен план обаче тези по-високи цени на енергията вероятно ще стимулират повече инвестиции в областта на алтернативната енергия."
Фондът ще промени начина, по който взаимодейства с над 9000-те компании, които притежава, като поиска определяне на научнообосновани цели за нетни нулеви емисии за краткосрочен и средносрочен план, както и такива до 2050 година. От фонда ще очакват и надеждни планове за преход и подобрено оповестяване на резултатите, заяви Танген във вторник. В рамките на портфолиото 174 компании са отговорни за 70% от емисиите в обхвата 1 и 2, каза Ихеначо.
Докато обхват 1 се отнася до замърсяването директно от компанията, емисиите от обхват 2 са тези, произведени от енергоизточниците, които предприятието купува. Емисиите от обхват 3 се генерират от веригите за доставки и от използването на продукти от клиентите.
"Това е огромно предизвикателство. Не е лесно", казва Ихеначо. "Ние сме в началото на икономическа, технологична и обществена промяна. Цялата енергийна система трябва да се промени."
През последните 15 години фондът е продал над 150 предприятия и е инвестирал повече в компании, готови да се справят с изменението на климата, добави тя.
До 2025 г. фондът има за цел да разработи система за измерване на "експозицията към климатичните рискове и възможности". "Значително по-голям" дял от компаниите в портфейла му трябва да имат нулеви нетни цели през същата година, по-специално компаниите с високи емисии. Целта е до 2040 г. всички компании в портфейла да имат такива цели.