Русия бърза да анексира окупираните части на Украйна на фона на победите на Киев

Два контролирани от Русия региона в Източна Украйна обявиха планове за провеждане на референдуми за присъединяване към Русия по-късно тази седмица, докато внесен в държавната Дума законопроект води до предположения, че Кремъл може да се подготвя за въвеждането на частична мобилизация.

Подкрепяната от Русия, самопровъзгласила се Луганска народна република (ЛНР) и съседната ѝ Донецка народна република (ДНР) заявиха, че планираните референдуми ще се проведат от 23 до 27 септември, съобщават редица руски медии като Интерфакс и РИА Новости.

По-рано във вторник руски служители в южната област Херсон, където силите на Москва контролират около 95% от територията, заявиха, че също са решили да проведат референдум. Очаква се проруските власти в част от украинската Запорожка област да последват примера им.

Украйна и нейните съюзници осъдиха планираните референдуми като незаконни и вероятно малко държави ще признаят резултатите.

Официални лица в Москва обявиха, че биха удовлетворили исканията на регионите да бъдат анексирани, ако това бъде решено на съответните референдуми. Бившият президент Дмитрий Медведев, който сега е заместник-ръководител на Съвета за сигурност, каза, че анексията ще бъде "необратима" и ще позволи на Русия да използва "всичката възможна сила за самозащита" в новопридобитата територия.

Този ход би помогнал на Кремъл да успокои поддръжниците си в тези територии, притеснени от прибързаното му отстъпление от други територии при украинската контраофанзива през последните няколко седмици. Освен това, всеки референдум потенциално дава на Кремъл официалното основание да използва ядрени оръжия, за да защити това, което смята за руска територия.

Правейки окупираните зони формално част от Русия съгласно законите на страната, гласовете може също така да позволят на Кремъл да разположи наборни войски там, в допълнение към сегашната сила от войници по договор и военни наемници. Досега Кремъл избягваше пълната мобилизация, като се стремеше да ограничи въздействието на войната върху по-широкото население.

Но с референдумите за анексиране Русия „се движи с пълна скорост, за да създаде правна основа за частична мобилизация“, каза Игор Гиркин, бивш полковник от руското разузнаване, който стана командир на подкрепяните от Москва сепаратистки сили в Донбас през 2014 г., цитиран от The Wall Street Journal.

Анексирането, въпреки че със сигурност ще бъде отхвърлено в международен план, също може да усложни всички бъдещи мирни преговори, тъй като Русия каза, че няма да отстъпи територия, която смята за своя, докато Киев отказа да се откаже от земя, завзета от Москва.

Внезапните действия за провеждане на гласувания в райони, където битките все още се водят с пълна сила и руските сили контролират само част от регионите, планирани за анексиране, подчертават отчаянието на Кремъл да намери начин да се противопостави на внезапните успехи на бойното поле на Украйна. Властите в окупираните зони се борят да осигурят основни услуги и сигурност, а десетки хиляди жители са разселени, което прави организирането на истински плебисцит почти невъзможно. Окупационни служители казаха, че може да използват онлайн гласуване, техника, която е широко разглеждана като инструмент за измама на руските избори.

Досега този месец украинската армия си върна около 10% от територията, държана от Русия, разбивайки силите на Москва в района на Харков на североизток и натискайки района на Херсон на юг. Това бяха най-големите неуспехи за Русия, откакто изтегли войските си от Киев през пролетта и накара много наблюдатели да предположат, че атаката може да обърне хода на войната.

Украйна междувременно задържа стотици хора за сътрудничество с окупационните власти след руското отстъпление и ги заплаши с дълги присъди затвор.

Руски военни блогъри и влиятелни прокремълски фигури призовават президента Владимир Путин да разшири масово мащаба на офанзивата в Украйна, която Кремъл продължава да нарича „специална военна операция“. В противен случай Русия рискува още поражения, изправена пред много по-голяма украинска сила, която получава огромен поток от модерни западни оръжия, предупредиха те.

Миналата седмица Путин обеща да продължи атаката срещу Украйна въпреки сериозните загуби, като каза, че „не бърза“ и е готов да засили атаките срещу украинската инфраструктура.

Възможна мобилизация

В ход, който изглежда облекчава законния път към мобилизация в Русия, долната камара на парламента на страната във вторник прие законодателство, което затяга наказанията за избягване на мобилизация, дезертиране, предаване и грабежи по време на война. Държавната дума одобри поправки за въвеждане на понятията "мобилизация" и "военно положение" в наказателния кодекс. Предложеният закон обаче все още трябва да премине през Съвета на федерацията, горната камара на парламента, и да получи подписа на руския президент Владимир Путин.

Според предложения закон неявяването на военна служба или дезертирането ще се наказва с до 10 години затвор. Грабежът ще се наказва с до 15 години затвор.

Самообявилите се за независими републики не контролират изцяло областите на Украйна, за които те претендират за своя суверенна територия. Въпреки че тяхното признаване може да подкрепи фалшивия разказ на Кремъл за „освобождаване“ на законно руски територии, за които може да твърди, че са окупирани от Украйна, то може да подчертае факта, че не е в състояние да задържи територия, за която твърди, че е нейна.

„Частичното анексиране на този етап също би поставило Кремъл в странната позиция да изисква украинските сили да освободят „руска“ територия и унизителната позиция да не е в състояние да наложи това искане“, коменитра базираният в САЩ мозъчен тръст Institute for the Study of War. „Остава много неясно дали руският президент Владимир Путин би бил готов да се постави в такова положение със съмнителната полза от улесняване на сплашването на НАТО или Украйна с ескалация, която е малко вероятно да предприеме на този етап.“

Анексирането би успокоило много руски обществени фигури, които призоваваха Москва да спре да разчита на намаляващи резерви от обучени войници в кампанията си срещу страна, която се възползва от пълномащабна мобилизация, и да премине към обявяване на собствена мобилизация, потенциално наброяваща милиони мъже в бойна възраст.

Владимир Салдо, назначеният от Русия ръководител в Херсон, каза във вторник, че „е необходимо да се създадат доброволчески батальони“, за да се укрепи отбраната срещу Украйна.

Още по темата

Иранските дронове камикадзе създават нови опасности за силите на Украйна

Украйна може да стане по-успешна, отколкото искат САЩ

На Путин му остават само два хода - химическо или ядрено оръжие

Военната машина на Путин може да е тайното оръжие, което поддържа икономиката

Перспективите за дипломатическо решение на конфликта са мрачни от месеци. След като се срещна с Путин на среща на върха по въпросите на сигурността в Узбекистан миналата седмица, турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза в интервю за PBS, че руският президент е сигнализирал за готовност да сложи край на войната.

„Имахме много обширни дискусии с него“, каза Ердоган. „И той всъщност ми показва, че е готов да сложи край на това възможно най-скоро.“

Ердоган добавя пред PBS, че не би трябвало Русия да задържи контрола над завзетите от нея територии след края на конфликта.

Все пак говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза във вторник, че в момента няма изгледи за политически и дипломатически изход.

Миналата седмица Кремъл заяви, че не е обсъждана национална мобилизация за укрепване на военната кампания в Украйна, дни след като изненадваща украинска офанзива принуди Русия да напусне почти цялата харковска област.