Две от най-големите банки в Турция спряха използването на руската платежна система "Мир" след предупреждения от Вашингтон за риска да попаднат в противоречие с американските санкции срещу Москва, предаде Financial Times.
Говорител на частната İşbank каза, че банката временно е спряла използването на платежната мрежа, докато оценява новите насоки от САЩ.
DenizBank, друг частен кредитор, също спря операциите с "Мир" в Турция, замразявайки платежната система в края на миналата седмица, каза човек, запознат с въпроса.
Този ход идва след предупреждения миналата седмица, че западни служители планират да засилят натиска върху Турция заради възможно избягване на санкции в страната и гледат на системата "Мир" като на потенциална задна вратичка за незаконно финансиране.
Насоки, публикувани по-късно от Министерството на финансите на САЩ, предупреждават, че банките извън САЩ, които сключват нови или разширени споразумения с оператора на платежната мрежа, биха „рискували да подкрепят усилията на Русия да избегне санкциите на САЩ“.
İşbank и DenizBank са сред петте турски банки, заедно с държавните VakıfBank, Ziraat Bank и Halkbank, които са членове на платежната система "Мир", разработена от централната банка на Русия като местна алтернатива на Visa и Mastercard.
Две от тях – собственост на ОАЕ DenizBank и Halkbank – се включиха в "Мир", след като президентът на Русия Владимир Путин започна пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари.
VakıfBank каза, че е видяла докладите за решението на İşbank да спре операциите на "Мир", но добави, че няма незабавна промяна в нейните политики.
Halkbank и Ziraat Bank не са отговорили веднага на искане за коментар, изпратено след работно време.
Турските официални лица настояха, че макар страната им да не е въвела западните санкции, целящи да накажат Путин за инвазията, те няма да позволят страната им да се превърне в център за избягване на санкции.
Но Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Турция, разтревожи служители на САЩ и ЕС с обещанията си за задълбочаване на икономическото сътрудничество с Москва.
Ердоган, чиято страна е член на НАТО от 1952 г., осъди руската инвазия в своя съсед и компания, съсобственост на неговия зет, доставя въоръжените дронове Bayraktar на украинските въоръжени сили. Той също така е действал като посредник, помагайки за осигуряване на сделка, която позволи повече от 3,6 милиона тона зърно да бъдат изнесени от украинските пристанища, които преди това бяха блокирани от руската армия.
Но турският президент също така търси по-тесни връзки с Русия, която е ключов доставчик на природен газ за страната му.
Миналата седмица той беше заснет да върви ръка за ръка с Путин на среща на Шанхайската организация за сътрудничество в Узбекистан. Той каза, че Турция ще се стреми да стане член на водения от Китай клуб - ход, който, ако успее, ще направи неговата нация първата държава-членка на НАТО, която ще се присъедини към алианса.