Приходите на Русия от износ на петрол се свиха до 17,7 милиарда долара през август, най-ниското ниво поне от март, тъй като спадът в цените на суровината повече от компенсира по-високите доставки в чужбина, според Международната агенция по енергетика.
Това е спад от 1,2 милиарда долара спрямо месец по-рано, въпреки че дневният износ на суров петрол и петролни продукти от Русия се повиши с 220 000 барела до 7,6 милиона барела, изчисли МАЕ.
„Приходите от руски петрол може да понесат допълнителен удар, когато санкциите на ЕС върху вноса на руски петрол влязат в сила от декември“, каза МАЕ в своя месечен доклад в сряда.
Европейският съюз е готов да спре повечето покупки на суров петрол от Русия от 5 декември, с цел да намали потока от петродолари към Кремъл след нахлуването в Украйна. От 5 февруари влиза в сила забраната на ЕС за доставки на руски петролни продукти. Друг удар върху приходите на Русия от износ на петрол може да дойде от тавана на цените, който страните от Г-7 планират да определят.
Докато руски официални лица, включително президентът Владимир Путин, обещаха да спрат износа към страни, които въведат такава мярка, и да пренасочат потоците към онези нации, които продължават да работят при пазарни условия, таванът на цената може допълнително да увеличи отстъпката за останалите купувачи на руско гориво.
През август средната цена на еталонния суров петрол Urals падна с 4,7% спрямо месец по-рано до 74,73 долара за барел, според Министерството на финансите на Русия.
Федералният бюджет на Русия, който получава над една трета от приходите си от нефт и газ, е получил 671,9 милиарда рубли (11,1 милиарда долара) през август, най-ниският приток на петродолари от 14 месеца, според изчисления на Bloomberg, базирани на данни на Министерството на финансите.
Най-големият спад в Китай от над три десетилетия
Китай е изправен пред най-големия си годишен спад в търсенето на петрол от повече от три десетилетия, тъй като блокиранията заради Covid-19 и имотната криза натежават върху растежа на потребител номер 2 в света, каза още МАЕ.
Търсенето на петрол в Китай ще намалее с 420 000 барела на ден, или 2,7%, тази година в първия годишен спад след отстъплението с 1% през 1990 г. Отдръпването през тази година е единственото предишно отстъпление в данните на МАЕ, датиращи от 1984 г.
Страната наложи отново ограничения като част от стратегията за нулев Covid, като блокировките засягат места като Ченгду с 21 милиона жители. Междувременно цените на жилищата падат за единадесет поредни месеца въпреки усилията на правителството.
Прогнозираният спад в Китай накара МАЕ да намали прогнозите за глобалното търсене на петрол в последния си месечен пазарен доклад. Страната беше двигателят на световното потребление на петрол през последните две десетилетия, като успя да се разшири дори по време на финансовата криза от 2008-2009 г. и пандемията от 2020 г., според данни на МАЕ.
„Засега влошаващата се икономическа среда и повтарящите се блокирания на Covid в Китай продължават да оказват влияние върху пазарните настроения“, каза агенцията, която съветва повечето големи икономики.
Световното потребление на петрол ще се увеличи с 2 милиона барела на ден тази година - около 110 000 на ден по-малко от предишните прогнози - до средно 99,7 милиона барела на ден, каза МАЕ. Търсенето ще нарасне с приблизително същата сума през 2023 г., се казва в съобщението.
Завоят на OPEC+
Фючърсите на суровия петрол паднаха с почти 25% през последните три месеца – търгувайки се близо до 93 долара за барел в Лондон в сряда – поради признаци на глобално икономическо забавяне.
С помрачаването на икономическата обстановка алиансът на производителите ОПЕК+, воден от Саудитска Арабия, се обърна от увеличаване на предлагането обратно към ограничаването му и сигнализира, че може да направи допълнителни съкращения през следващите месеци.
Спадът в Китай се компенсира частично от „интензивното“ използване на петрол в много страни за производство на електроенергия, тъй като те се отказват от скъпия природен газ, каза МАЕ. Около 700 000 барела на ден ще бъдат погълнати от това през четвъртото тримесечие и в началото на 2023 г., двойно повече от нивата, наблюдавани преди година.
Все пак агенцията отбелязва разделение между пазарите на суров петрол - които са изправени пред прогнозиран излишък от 1 милион барела на ден през втората половина на годината - и рафинираните продукти, използвани от потребителите.
Затегнат пазар на дизел
Общите доставки на петрол се поддържат стабилни, тъй като членовете на МАЕ като САЩ освобождават аварийни запаси и тъй като руският износ се оказва изненадващо устойчив на международна реакция след нахлуването в Украйна, каза агенцията.
И все пак доставките на дизел, използван за камиони, и реактивно гориво остават „изключително ограничени“, се казва в съобщението. Пазарите на дизел са затегнати, тъй като Китай и Индия ограничават износа.
Саудитският добив достигна 11 милиона барела на ден
Саудитска Арабия каза пред ОПЕК, че е повишила производството си на суров петрол до малко над 11 милиона барела на ден миналия месец, надхвърляйки символичното ниво за първи път от две години, докато кралството изпълнява обещанието си да стабилизира световните пазари.
Увеличението, показано в месечния доклад на Организацията на страните износителки на петрол, последва споразумение от групата да ускори връщането на спрените доставки на фона на увещанията от САЩ и други ключови потребители да укротят растящите разходи за гориво.
Това е най-високото месечно ниво на производство, което кралството е докладвало на ОПЕК от април 2020 г., когато добивът надхвърли 12 милиона барела на ден по време на краткотрайна ценова война с другия лидер на ОПЕК+ Русия. Добивът на Саудитска Арабия рядко е достигал 11 милиона барела през десетилетията на страната като износител на петрол.
Пристигането на допълнителните барели съответства на отдръпването на цените на суровия петрол. Фючърсите на суровия петрол Brent надхвърлиха 120 долара за барел в началото на юни на фона на опасения от прекъсване на доставките след нахлуването на Русия в Украйна. Сега те се търгуват близо до $93, смекчавайки вълната от инфлация, която удари световната икономика.
Споразумението на ОПЕК+ за ускоряване на връщането на последния транш от доставките, спрени по време на пандемията от 2020 г., последва месеци на дипломатически контакти от американски пратеници. Епохалното посещение на президента Джо Байдън в Саудитска Арабия през юли не успя да отключи допълнително увеличение на производството, но той приветства спада на цените на бензина след пътуването си.
Рияд каза, че е увеличил доставките с 236 000 барела на ден до 11,05 милиона на ден през август, почти точно достигайки целта си за месеца, според месечен доклад на базирания във Виена секретариат на ОПЕК. Съседните Обединени арабски емирства заявиха, че са добавили 51 000 барела на ден до 3,18 милиона на ден.
Увеличаването на доставките изглежда е приключило засега, тъй като кралството и неговите съюзници отново затягат производството в отговор на помрачаващата се икономическа среда. Миналата седмица 23-членният алианс ОПЕК+ обяви символично съкращаване от 100 000 барела на ден, за да се справи с „по-голямата волатилност и повишената несигурност“ на петролния пазар.
Саудитският министър на енергетиката принц Абдулазиз бин Салман каза в интервю, че групата ще продължи да бъде „внимателна, превантивна и проактивна“.
ОПЕК повтори мнението си в месечния си доклад, като каза, че петролните фючърси не отразяват вярно реалностите на търсенето и предлагането, изкривявайки способността на компаниите да хеджират. „Пазарът е в състояние на шизофрения и това създава вид йо-йо пазар и изпраща погрешни сигнали“, се казва в доклада.
Коалицията ще проведе следващото си месечно събиране на 5 октомври.
В допълнение към директното подаване на данни за продукцията от нейните членове, докладът на ОПЕК включва и прогнози за производството, събрани от редица външни източници като консултанти и новинарски издания. Тази средна стойност, която ОПЕК използва, за да прецени спазването на своите цели, оцени добива на кралството малко по-ниско, на 10,9 милиона барела на ден.
ОПЕК до голяма степен запази прогнозите си за глобалното търсене и предлагане през тази и следващата година непроменени спрямо доклада от миналия месец. Картелът предвижда „стабилен“ ръст на търсенето от 3,1 милиона барела на ден тази година и 2,7 милиона на ден през 2023 г. Перспективата може да бъде подкрепена от мерки за фискална подкрепа в Европа и Китай или разрешаване на конфликта в Украйна, се казва в доклада.