През почти 1000-та дни, откакто Си Дзинпин за последен път излезе в чужбина, Китай се оказа все по-изолиран във водения от САЩ световен ред. Китайският лидер най-накрая ще се появи отново тази седмица заедно Владимир Путин, за да демонстрира своята визия за жизнеспособна алтернатива.
Тази седмица се очаква Си и Путин да проведат първия си личен разговор, откакто Русия нахлу в Украйна, което показва, че Пекин вижда отношенията като решаващи за противодействието на САЩ. Това ще се случи в кулоарите на основан от Китай форум за сигурност, насрочен за четвъртък и петък в Узбекистан, който събира страни, вариращи от Индия до Иран - групировка, която има за цел да ускори формирането на многополюсен свят.
Очаква се двамата лидери да обсъдят нов газопровод, докато Москва е изправена пред неуспехи на бойното поле и нарастващ икономически натиск от страна на САЩ и техните съюзници
Преди това Си в сряда ще посети Казахстан, където откри онова, което щеше да стане знаковият му търговски и инфраструктурен план „Един пояс, един път“ преди девет години. Тази външнополитическа инициатива оттогава се превърна във фокус на САЩ и техните съюзници от Г-7, които през юни обявиха планове за набиране на 600 милиарда долара финансиране, така че страните с по-ниски доходи да имат алтернатива на китайските пари.
И двете спирки ще подсилят визията на Си за свят, в който Китай може да разшири своите интереси, без да се страхува от заплахата от икономически или военен натиск от страна на САЩ. Китайският лидер ще изложи този дневен ред на партиен конгрес, който се провежда два пъти на десетилетие следващия месец, по време на който се очаква да си осигури трети мандат като лидер на втората по големина икономика в света.
„Си Дзинпин се опитва да преориентира глобалните дела в посока, която разбалансира западните институции и насърчава групи и институции, които са по-благоприятни за интересите и мирогледа на Китай“, каза Трей МакАрвър, съосновател на изследователската фирма Trivium China. Срещата на Си с Путин, добави той, „изпраща много ясен сигнал, че Китай продължава да е повече на страната на Русия в този конфликт“.
Залозите се покачват както за Си, така и за Путин, които обявиха приятелство „без граници“ само седмици преди Русия да нахлуе в Украйна през февруари. През последните дни Путин видя как Украйна отблъсква руските сили и си връща големи участъци от земя, докато Си е под натиск да приеме по-строги мерки, за да попречи на Тайван да засили отношенията със САЩ и техните съюзници.
Досега Китай избягва да прави каквото и да било, което би го направило обект на американски санкции или би помогнало на Русия да спечели войната, въпреки че Пекин предоставя на Путин дипломатическа подкрепа и увеличава търговията със своя северен съсед. Интересът на Китай да помогне на Русия изглежда е насочен повече към отхвърляне на действията на САЩ, които един ден биха могли да бъдат използвани и срещу Пекин.
След среща в понеделник с напускащия руския посланик Андрей Денисов висшият китайски дипломат Ян Джиечи каза, че двете страни трябва да работят за „насърчаване на развитието на международния ред в по-справедлива и разумна посока“.
„Китай не започна да доставя на Русия оръжия или модерна електроника по време на войната“, каза Ийка Корхонен, ръководител на изследванията в Института за икономики в преход на Bank of Finland. „Те се стремят да не прекрачват тази граница, поне не по очевиден начин, така че има ограничения за това, което тези така наречени съюзници са готови да направят.“
Москва се опита да разтръби за подкрепата на Китай за войната. Миналата седмица Кремъл публикува изявления, в които цитира Ли Джаншу, председател на народното събрание на Китай и номер 3 в постоянния комитет на Политбюро на комунистическата партия, който каза на руските законодатели, че лидерите в Пекин „напълно разбират необходимостта от всички мерки, предприети от Русия, насочени към защита на нейните ключови интереси, и ние предоставяме нашата помощ“.
Русия и Китай ще увеличат усилията си за противодействие на разширяването на НАТО и на кампанията, ръководена от САЩ, за да се държат двете нации под контрол, каза още Ли, според агенция ТАСС. „Ние ще се борим заедно с тяхната хегемония и политиката на сила“, цитира думите му агенцията. Коментарите не бяха съобщени от външното министерство на Китай или държавните медии.
Миналата седмица Путин нападна водените от САЩ демокрации на икономически форум в руския пристанищен град Владивосток, чиито участници включваха лидера на хунтата в Мианмар и индийския премиер Нарендра Моди. „Западните страни се стремят да запазят вчерашния световен ред, който им е полезен, и да принудят всички да живеят според прословутите „правила“, които сами са измислили“, каза Путин.
Подобни настроения вероятно ще бъдат изразени и на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество (SCO). Групата, която трябва да се срещне на 15 и 16 септември в югоизточния узбекски град Самарканд, съставлява 42% от световното население и 25% от световния брутен вътрешен продукт.
Появата на Си на форума ще затвърди идеята за алтернатива на американската мощ, която включва привързани към Запада сили като Индия и Турция, според Рафаело Пантучи, старши сътрудник в Училището за международни изследвания S. Rajaratnam към Технологичния университет Нанянг в Сингапур. Индия се доближи до САЩ през последните години, най-вече чрез групата Quad, която включва също Австралия и Япония.
Въпреки че SCO е повече символизъм, отколкото съдържание, икономическите връзки в рамките на групата са от решаващо значение. Докато инфлацията нараства по целия свят, Русия е източник на евтина енергия за членове като Индия.
Търговските връзки на Китай с Москва се разшириха въпреки санкциите на САЩ след войната: износът на Русия за Китай скочи с близо 50% до 40,8 милиарда долара през първите пет месеца на годината, показват данни на МВФ. Това включва големи увеличения на петрола и газа.
Путин има за цел да използва преговорите със Си, за да разшири допълнително търговията с Китай и да получи повече индустриален и технологичен внос, за да запълни дупката, оставена от липсата на западни стоки поради санкциите, каза Василий Кашин, експерт по руско-китайските връзки във Висшето училище по икономика в Москва. Китайският износ на автомобили, телевизори и смартфони помогна на Русия да запълни празнотата, тъй като чуждите марки бягат от страната.
Китай доставя почти 40% от своя внос на въглища от Русия тази година, тъй като властите се съобразяваха с вътрешна енергийна криза, спрямо около 30% през същия период на миналата година, според данни на митниците. Китай също грабна руските доставки на втечнен природен газ със сериозна отстъпка, тъй като повечето други вносители избягват горивото. Доставките на втечнен природен газ през август скочиха до най-високото ниво от около две години, според данни от проследяване на кораби.
В политически план посещенията в Узбекистан и Казахстан също позволяват на Си удобна среда да се завърне на международната сцена преди срещата на върха на Г-20 в Бали през ноември. Си дава приоритет на ангажираността с „приятели и партньори“, вместо да позволи срещата на Г-20 да бъде първото му задгранично посещение след Covid, според Стив Цан, директор на Китайския институт към Лондонския университет SOAS.
„Китай и Си могат ефективно да определят дневния ред за това посещение, нещо, в което не могат да бъдат сигурни за срещата на върха на Г-20“, каза той. „Ангажирането със САЩ и Запада не се разглежда като еднакво важно.“