Докато европейските политици се фокусират върху оцеляването на региона тази зима, следващата година може да бъде дори по-лоша, пишат Ванеса Дазем и Елена Мазньова за Bloomberg.
Загубата на руските доставки на природен газ ще доведе до по-бързо изчерпване на запасите, когато температурите паднат през следващите месеци и ще направи процеса на подготовка за следващите отоплителни сезони още по-труден. Тъй като няма бързо решение, напрежението се очаква да продължи поне до 2025 г., според енергийни експерти.
„Европа може да има още по-голям проблем през следващата зима“, каза Ник Ден Холандер, главен търговски директор на германския енергиен гигант Uniper SE, в интервю по време на конференцията Gastech в Милано тази седмица. „Възможно е страните да не могат да запълнят газохранилищата през следващото лято толкова, както успяхме да направим тази година.“
Европа е обхваната от най-тежката си енергийна криза от 50 години, тъй като Русия намалява доставките в отговор на санкциите, наложени заради нейната инвазия в Украйна. С нарастването на цените, липсата на газ засили кризата с разходите за живот и тласна икономиките към ръба на рецесията.
Лидерите на Европа засега се справят с краткосрочните проблеми и са заделили повече от 300 милиарда евро, за да облекчат удара от растящите енергийни разходи тази зима. Но те ще трябва да платят сметката, когато тези мерки изтекат и все още няма облекчение.
„Някъде между 2025 г. и 2027 г. цените в Европа ще се върнат там, където бяха в началото на 2021 г.“, каза Ед Морс, глобален ръководител на отдела за изследване на суровините в Citigroup Inc., в интервю за телевизия Bloomberg. Капацитетът за износ на втечнен природен газ „не може да се увеличи за една нощ“.
След десетилетия на зависимост от Москва, регионът сега е изправен пред болезнено пренастройване. Потребителите ще бъдат принудени да ограничат потреблението, а предприятията да намалят производството.
„Това ще доведе до унищожаване на търсенето“, каза Чариф Суки, председател и съосновател на разработчика на LNG Tellurian Inc. „Хората ще трябва да променят начина си на живот. По-рядко ще карате колата си, по-рядко ще пускате отоплението си, по-рядко ще пускате осветлението си и ще трябва да живеете със свито индустриално производство.”
Ключовият проблем е, че руският газ, който миналата година отговаряше за около 40% от потреблението на Европейския съюз, не може лесно да бъде заменен. След като Газпром спря за неопределено време потоците по газопровода "Северен поток" през уикенда, следващите стъпка могат да включват спиране на доставките през Украйна.
„Ако крайната цел на Кремъл е напълно да лиши Централна Европа от руски газови доставки, тогава със сигурност транзитът през Украйна е изложен на риск“, каза Лора Пейдж, старши LNG анализатор в компанията за енергийни данни Kpler.
ЕС ще обсъди таван на цените на вноса на руски газ, част от безпрецедентен план за справяне с високите цени на енергийните пазари. Президентът Владимир Путин вече предупреди, че Москва няма да доставя нищо, ако таванът бъде въведен.
Конфликтът оказва натиск върху европейските лидери да диверсифицират източниците. Сега Норвегия е основният доставчик на газ за Европа, но няма капацитет да компенсира напълно доставките от Русия. Други близки доставчици като Азербайджан и Алжир се сблъскват с подобни затруднения.
Втеченият природен газ, който може да се транспортира с кораби от далечни производители като САЩ и Катар, е обещаващ вариант. Германия е сред страните, които са най-уязвими от загубата на руски доставки и се готви да отвори първите си плаващи LNG терминали през следващите месеци.
Но капацитетът за внос е само едната страна на проблема. Световното производство на LNG вече е ограничено и увеличаването на капацитета отнема поне три години, според Колин Парфит, вицепрезидент на Chevron Corp. Междувременно Европа трябва да се бори с Азия за наличните обеми през следващите няколко години.
Тъй като Европа е изправена пред по-малък запас от наличен газ, пазарите ще останат напрегнати в близкото бъдеще.
„Ще се върнем към по-нормална ситуация, но това ще отнеме време“, казва Хелге Хаугане, старши вицепрезидент на норвежката енергийна компания Equinor ASA. „Нестабилността в цените ще остане за дълго.“