Русия изключва мирно споразумение за прекратяване на войната в Украйна

Москва не вижда възможност за дипломатическо решение за прекратяване на войната в Украйна и очаква дълъг конфликт, предупреди високопоставен руски дипломат, докато пълномащабното нахлуване на президента Владимир Путин отбелязва шест месеца тази седмица. Генадий Гатилов, постоянният представител на Русия в ООН в Женева, каза пред Financial Times, че ООН трябва да играе по-голяма роля в опитите за прекратяване на конфликта и обвини САЩ и други страни от НАТО, че притискат Украйна да се оттегли от преговорите.

Няма да има преки разговори между Путин и президента на Украйна Володимир Зеленски, каза той.

„В момента не виждам възможност за дипломатически контакти“, каза Гатилов. „И колкото повече продължава конфликтът, толкова по-трудно ще бъде намирането на дипломатическо решение.“

Забележките му, които идват въпреки вълната от совалкова дипломация през последните седмици, са удар за преговарящите, които се надяваха, че скорошно споразумение за износ на зърно от черноморските пристанища на Украйна може да формира основата за по-широка сделка.

ООН е затънала в „политизация“ заради войната и това е „увредило авторитета на ООН и нейните организации“, каза Гатилов. В резултат на това организацията не може да действа ефективно като посредник, оплака се той.

„Нямаме никакви контакти със западните делегации“, каза той за ежедневната си работа в Женева. „От страна на протокола не се виждаме . . . Лично нямаме никакви контакти, за съжаление . . . просто не си говорим.”

Световната дипломация е в най-лошото състояние, което той е преживявал в 50-годишната си кариера, каза още Гатилов.

„Светът се промени и ООН никога няма да бъде същата, както беше преди.“

Русия нахлу в Украйна на 24 февруари в това, което Путин нарече „специална военна операция“ за „денацификация“ на страната. Нахлуването беше осъдено от западните страни, които наложиха осакатяващи санкции на Москва и прекъснаха връзките с Кремъл.

Първоначалният опит за превземане на Киев със светкавично нападение беше осуетен, принуждавайки армията на Москва да се прегрупира и да се съсредоточи върху основана на артилерийски обстрек кампания на изток. Двустранните преговори за прекратяване на огъня се провалиха, след като бяха открити доказателства за военни престъпления, извършени от окупационните руски войски през април. Москва отхвърли обвиненията.

Неуспехът да се подновят мирните преговори, съчетан с продължаващата военна подкрепа от Запада за Украйна, означава, че е невъзможно да се прогнозира колко дълго може да продължи конфликтът, каза Гатилов.

„И така те [Киев и неговите западни поддръжници] ще се бият до последния украинец.”

Гатилов, който беше заместник-министър на външните работи, преди да бъде назначен в Женева през 2018 г., твърди, че Москва и Киев са били „много близо“ до споразумение, което би могло да постави на пауза конфликта в преговорите, организирани от Турция през април.

Хора, участвали в преговорите, опровергаха това.

ООН и Турция се опитаха да действат като посредници между Киев и Москва и наскоро постигнаха успех в посредничеството за сделката за износа на зърно от Украйна.

Още по темата

Войната на Путин е начинът, по който Съветският съюз най-накрая приключва

Украйна започва война на изтощение срещу окупаторите в Херсон

Ако Тръмп беше президент сега, вероятно конфликтът в Украйна нямаше да ескалира

ООН иска демилитаризирана зона за АЕЦ "Запорожие", Русия обяви повреда в охлаждането

Но Гатилов каза, че е „жалко“, че ООН не играе по-голяма роля. „Мисля, че [сделката за зърно] е единственият пример, че те са изиграли практическа роля в опита си да посредничат“, каза той.

Гатилов обвини западните страни, че използват ситуацията „като лост за натиск върху Русия, като инструмент за изолация на Русия. . . увреждайки нашата позиция, икономически, политически”.

„Те не се интересуват от украинския народ, украинските войници“, каза той.

Отбраната на Украйна беше подсилена от доставки на оръжия на стойност над 30 милиарда долара, обещани от САЩ, Обединеното кралство и други съюзници на НАТО.

Зеленски каза по-рано, че вижда директните преговори с Путин като единствения начин за преговори за прекратяване на конфликта и то само след изтегляне на Русия от цялата украинска територия, превзета от февруари.

Михайло Подоляк, съветник в администрацията на Зеленски, който участва в провалените мирни преговори, каза в петък, че „преговорите с Руската федерация означават. . . фатален край за всички”.

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който поддържа отношения с Киев и Москва след инвазията, посети Путин в Сочи този месец и се срещна със Зеленски в Лвов миналата седмица заедно с генералния секретар на ООН Антониу Гутериш в опит да действа като посредник.

„Продължавам да вярвам, че войната ще приключи на масата за преговори. Зеленски и Путин са на същото мнение“, каза Ердоган по време на посещението си в Украйна.

Но това изявление не се отнася до ново развитие, което може да доведе до преговори, според човек, запознат с дискусиите. Гатилов похвали Ердоган, че „се опитва да улесни диалога“, но отхвърли спекулациите за преки разговори между Путин и Зеленски, като каза, че „няма никаква практическа платформа за провеждането на тази среща“.

Той също така обвини Украйна в "явна провокация" в Запорожката атомна централа, която е окупирана от руските сили. Украйна обвини Русия за обстрела на централата, докато НАТО заяви, че Русия използва ядрения обект като база, от която да предприема атаки.

„Руските войски просто го охраняват. Просто го обезопасяваме. Защо трябва да го обстрелваме?“ каза Гатилов. Русия се съгласи на спешно посещение за проверка на безопасността от страна на Международната агенция за атомна енергия в централата.