Въпреки че Китай се стреми да пусне рекордни количества възобновяеми мощности тази година, докато декарбонизацията на други места е в застой, икономическите предизвикателства означават, че е малко вероятно Пекин да се справи с нарастващото потребление на въглища предсрочно - и то може да достигне по-болезнен връх.
Миналата година китайският президент Си Дзинпин обеща "да контролира строго" въглищата и да започне да намалява употребата им от 2026 г., за да доведе емисиите на затоплящия климата въглероден диоксид (CO2) до техния пик преди 2030 г. Емисиите на Китай са най-високите в света, пише „Ройтерс“.
Въпреки че е малко вероятно тези цели да се променят, екологичните групи се опасяват, че нарастващите опасения за енергийната сигурност означават, че използването на въглища и емисиите на CO2 може да достигнат много по-високо ниво от планираното. Китайските енергийни служители насочват вниманието към „връщането към въглищата“ в Европа на фона на прекъсванията на доставките на петрол и газ по време на конфликта в Украйна, като отбелязват, че преминаването на Китай към чиста енергия няма да се промени. Държавните медии обвиниха Европа в лицемерие, когато става дума за действия в областта на климата.
„Тъй като миналата година глобалните енергийни доставки станаха по-ограничени и тъй като много страни в Европа възобновиха употребата на въглища, развитието на енергията от неизкопаеми горива в нашата страна продължи с неотслабваща сила“, каза Джан Джиенхуа, ръководител на енергийното бюро на Китай, по време на брифинг миналия месец.
Този месец Германия свърза отново затворена въглищна централа към електрическата мрежа и се очаква да увеличи вноса на въглища, за да поддържа работата на електроцентралите, тъй като доставките на руски газ намаляват.
Китай прогнозира, че потреблението му ще расте още три години. Въпреки че се очаква възобновяемите енергийни източници да представляват половината от новия капацитет за периода между 2021-2025 г., това все още ще означава повече от 250 GW нова енергия от изкопаеми горива, показват прогнози, публикувани от Китайския съвет по електроенергия тази година.
Китай също така е увеличил годишното производство на въглища с 490 милиона тона от миналата година, достатъчно, за да отговори на търсенето от Германия и Русия взети заедно, съобщи Бюрото за безопасност на въглищните мини този месец, описвайки въглищата като „все още най-важния източник на енергия за нашата страна“.
Китайската електрическа мрежа в момента е подложена на огромно напрежение в лицето на тежка гореща вълна.
Страната продължи да разработва нови централи, работещи с въглища, като строителството на втората фаза на въглищната електроцентрала Zheneng Liuheng в източната китайска провинция Zhejiang, започва в началото на този месец. Новото строителство на въглищни електроцентрали беше на най-високо ниво от 2016 г. миналата година.
Китай срещу Европа
Европа поведе пътя в лобирането на Китай да направи по-амбициозни съкращения на изкопаемите горива, но не успя да убеди Пекин да се откаже, вместо да „намали постепенно“ използването на въглища по време на преговорите за климата в Глазгоу миналата година.
Китай също отмени преговорите за климата със Съединените щати след посещението на Нанси Пелоси в Тайван.
Сара Браун, старши енергиен и климатичен анализатор в Ember, каза, че европейските страни са поели ангажимент да премахнат изкопаемите горива, но че позицията им в климатичната дипломация може да отслабне, ако временното връщане към въглищата се окаже трайно.
„Ако има някакви доказателства, че не внедряват възобновяемите енергийни източници със скоростта, която им е необходима... тогава смятам, че ще бъдат зададени въпроси“, каза тя.
Джан от Националната енергийна администрация каза пред репортери, че делът на неизкопаемите горива в общото потребление на енергия в Китай ще нараства с един процентен пункт годишно до 2030 г. Освен това се цели да се увеличи вятърният и слънчевият капацитет до 1200 GW до 2030 г. близо два пъти в сравнение с миналата година.
Има смесени сигнали за това дали Китай е отстъпил от своите ангажименти за климата поради опасения за енергийната сигурност, каза Йорит Госенс, който изследва енергийните политики на Китай в Австралийския национален университет. Производството на въглища е нараснало с 11% през първата половина на 2022 г., каза той, но няма признаци, че потреблението ще нарасне; голяма част от увеличението на производството ще компенсира намаляващия внос.
„Енергийната криза и възприеманото връщане към въглищата в Европа предизвиква у някои хора в Китай момент на злорадство“, каза Ли Шуо, старши съветник по климата в Грийнпийс в Пекин. „Ако ситуацията в Европа все още не подхранва повече потребление на въглища тук, то със сигурност засилва съществуващото желание на Пекин да гарантира енергийната сигурност по всякакъв начин.“
Повече енергия от Русия
Китай продължава да разширява зависимостта си от руската енергия, като покупките на суров петрол, петролни продукти, газ и въглища нарастват до 35 милиарда долара от началото на войната в Украйна, от около 20 милиарда долара година по-рано по данни на Bloomberg. Въпреки че стойностите на вноса са завишени от глобалния скок в цените на енергията поради конфликта, Китай все още взема повече обеми, понякога на намалени цени, от стратегическия си съюзник, според последните данни на митниците, обхващащи март до юли.
Увеличението идва, тъй като други страни избягват руските суровини в резултат на инвазията. Вносът през юли включва рекордно количество руски въглища, което се е увеличило с 14% на годишна база до 7,4 милиона тона, като коксуващите въглища за стоманодобивната промишленост достигат 2 милиона тона, което е увеличение от 63%.
Сега Русия е най-големият доставчик на гориво за Китай, измествайки Индонезия, след като страната от Югоизточна Азия възпря купувачите, като повиши цените.
И докато вносът на суров петрол от Русия намаля спрямо предходния месец до 7,15 милиона тона, той все още е с 8% по-висок от преди година и нацията остава водещият източник за китайските рафинерии. Вносът на втечнен природен газ също спадна от юни до около 410 000 тона, въпреки че беше с 20% по-висок от преди година. Обемите изключват вноса по тръбопроводи, които не са докладвани от митниците от началото на годината, но са основният канал за транспортиране на горивото от Русия до Китай. Въпреки забавящата се икономика Китай повиши разходите си за руска енергия до 7,2 милиарда долара през юли от 4,7 милиарда долара през същия месец на миналата година, като доставките съставляват около 70% от общия внос от Русия.