Азия купува все по-малко петрол от Близкия изток за сметка на по-далечни страни

Азиатският пазар, който потребява най-много петрол в света, се ориентира към все повече доставки от далечни места като САЩ, Русия и Бразилия, засилвайки конкуренцията за производителите от Близкия изток., пише Bloomberg.

Купувачите в Южна Корея, Индия и Китай са взели значителни количества от САЩ този месец - повече от 20 милиона барела най-вече за ноември, според търговци, обработващи тези пратки. Освен това те купуват и сурови товари от Северно море и Бразилия.

Променящите се модели на покупки добавят ново измерение към вече сложния глобален пазар, като все по-големи обеми руски петрол все още се насочват към Китай и Индия след нахлуването в Украйна. В същото време суровият петрол се продава от САЩ с рекордно темпо. Общите доставки са набъбнали от големите продажби на администрацията на Байдън от стратегическия петролен резерв на страната, докато Европейският съюз е готов да затегне ограниченията си върху руските потоци.

Увеличеният приток на товари от далечни страни в Азия, които отнемат два пъти повече време от близкоизточните барели, за да достигнат до купувачите, принуди страните от Персийския залив да понижат цените този месец. по-слабия апетит от японските рафинерии оказва допълнителен натиск.

Премията на фючърсите на оманския суров петрол спрямо дубайските суапове, която е показател за силата или слабостта на доставките от Близкия изток в Азия, е намаляла с повече от 50% в сравнение с предишния месец, показват данни, събрани от Bloomberg.

Тъй като фючърсите на суровия петрол поевтиняха този месец, намалявайки разходите за суровини, апетитът на региона за спот товари остана сравнително стабилен, освен в Япония. Маржовете на рафиниране за горива като дизел се възстановиха, след като бяха достигнали двумесечно дъно, което накара някои местни преработватели да се откажат от намаляването на скоростта на работа.

Това спомогна за общото поевтиняване на петролните пазари, като фючърсите на Brent тръгнаха надолу с около 1%, търгувайки се под 96 долара за барел, след като цената му се повиши през предходните три сесии. Президентът Джо Байдън разговаря в неделя с лидери от Франция, Германия и Обединеното кралство относно възобновяването на ядрената сделка с Иран, което може да доведе до скок в доставките от производителя от ОПЕК.

Суровият петрол вече е изгубил изцяло печалбите от високите цени, наложили се след нахлуването на Русия в Украйна в края на февруари, тъй като страховете от икономически спад оказаха влияние на петролния пазар. Времевите спредове сигнализират за намаляване на притесненията относно ограниченото предлагане, докато по-силният долар също помогна за стабилизирането на цените на суровините.

„Глобалният баланс за остатъка от годината не е толкова стегнат, колкото мнозина очакваха, като руските доставки се задържат на добро ниво“, каза Уорън Патерсън, ръководител на суровинната стратегия за ING Groep NV. „Въпреки че може да отнеме няколко месеца на Иран, за да върне производството до нивата отпреди санкциите в случай на сделка, в краткосрочен план те все пак трябва да могат да увеличат износа.“

Байдън и неговите европейски съюзници обсъдиха „продължаващите преговори“ за ядрено споразумение, включително „необходимостта от засилване на подкрепата за партньорите в региона на Близкия изток“, според резюме от САЩ, публикувано в неделя. Иран представи отговора си на 15 август в рамка, която ЕС прие за конструктивна.

Жосеп Борел обаче каза пред репортери в Сантандер, Испания, че САЩ все още не са представили своя отговор на иранските позиции, предадени на Брюксел на 15 август.

Световните сили прекараха почти 18 месеца в опити да постигнат споразумение, което да възстанови строгите ограничения върху атомната дейност на Иран в замяна на облекчаване на санкциите на САЩ върху икономиката на Ислямската република, включително износа на петрол.

„Надявам се, че този отговор ще ни позволи да прекратим преговорите“, каза Борел за очакваните коментари от Вашингтон, без да уточни оставащите пропуски, които трябваше да бъдат преодолени. „Това е моята надежда, но не мога да ви уверя, че това ще се случи“.

Президентът на САЩ Джо Байдън разговаря в неделя с основните европейски страни, участващи в ядрените преговори - Германия, Франция и Обединеното кралство - относно последния опит за спасяване на споразумението.

Бившият президент Доналд Тръмп се оттегли от ядреното споразумение през 2018 г., а Байдън превърна възстановяването му в свой основен външнополитически приоритет.

Но преговорите бяха затруднени от продължаващия ядрен напредък на Иран, пристигането на по-твърдолинейно правителство през лятото на 2021 г. и несъгласията относно това какво да се прави относно многото неядрени санкции, които администрацията на Тръмп наложи през последните си дни на власт.