Етиопия от години е в спор със съседните държави Египет и Судан, които са надолу по течението на река Нил, заради мегаязовира си на стойност 5 млрд. долара, който строи. Третият етап от запълването на резервоара с обем 74 млрд. куб. м на язовира Grand Ethiopian Renaissance Dam беше завършен през август - процес, който отново разпали напрежението. Египет определи едностранните действия като нарушение на международното право, а външният министър Самех Шукри изпрати писмо до Съвета за сигурност на ООН, в което повтори възраженията си и обвини Етиопия, че проваля опитите за разрешаване на ситуацията, пише Bloomberg.
1. Защо язовирът е толкова важен?
Нил е най-важният източник на прясна вода в един до голяма степен сух регион, който е много уязвим към сушата и изменението на климата и се характеризира с бързо нарастване на населението. Египет разчита на реката, дълга близо 6500 километра, за цели 97% от своите запаси, а голяма част от населението на Източен Судан зависи от нея, за да оцелее. Етиопия разчита на 5150-мегаватова водноелектрическа централа на новия си язовир, за да помогне за снабдяването с електроенергия на 60% от населението, което няма достъп, както и да поддържа производствените си отрасли. Централата започна да произвежда електроенергия през 2022 г., като част от нея ще бъде продавана на съседните държави.
2. Какъв е проблемът с пълненето на резервоара?
Етиопия за първи път затвори язовира през юли 2020 г. и събра около 5 млрд. куб. м вода за една седмица след началото на дъждовния сезон. Последва суша в Судан, последвана от наводнения, които според официални лица е можело да бъдат предотвратени с по-премерен подход. През 2021 г. и 2022 г. Етиопия спря повече вода и до август в язовира имаше 22 млрд. литра - почти една трета от капацитета си. Египет предложи пълненето да бъде изтеглено за по-дълъг период от време, за да се гарантира, че по течението все още тече достатъчно вода.
3. Могат ли трите страни да постигнат споразумение?
Това би било в техен взаимен интерес, но поредицата от усилия за посредничество, в които участваха САЩ и Африканският съюз, не успяха да доведат до компромис. Етиопия твърди, че не е длъжна да преговаря с никого, дори и да участва в преговорите.
4. Как Етиопия оправдава изграждането на язовира?
Етиопия отстоява правото си да използва водата, която преминава през нейната територия и обвинява Египет, че се държи така, сякаш има единствено право върху Нил. Тя твърди, че не е обвързана с условията на двустранен договор от 1959 г. между Египет и Судан, с който са си поделили по-голямата част от водите му. Проектът за язовир и водноелектрическа централа, който започна през 2011 г. и трябва да бъде завършен през 2024 г., е в основата на стремежа за развитие, ръководен от етиопския министър-председател Абий Ахмед, който може да загуби подкрепата си у дома, ако се поддаде на натиска за забавяне на въвеждането му в експлоатация.
5. Какво казват Египет и Судан?
Президентът на Египет Абдел-Фатах Ел-Сиси подчерта, че достъпът до вода е въпрос на национална сигурност за страната му и представлява "червена линия", която не може да бъде пресечена. По време на управлението на Омар ал-Башир Судан прие уверенията на Етиопия, че язовирът ще помогне за контролиране на наводненията и че Судан ще се възползва от произведената електроенергия. След като Башир беше свален през 2019 г., Судан се съюзи с Египет, заявявайки, че Нил е обща собственост и трябва да се постигне споразумение, преди язовирът да бъде запълнен.
6. Какъв е потенциалът за конфликт?
Египет омаловажи възможността за военно решение на противопоставянето, като през 2021 г. Шукри заяви, че администрацията на Сиси няма интерес да воюва с Етиопия. Повечето анализатори смятат, че е малко вероятно египтяните да нанесат въздушен удар или членовете на Съвета за сигурност да се намесят със сила. Арабската лига застана на страната на Египет и Судан и поиска да бъде постигнато споразумение, което да защити водните им потоци.