Латвия и Естония се присъединиха към Литва, за да се откажат от така наречената източноевропейска рамка 16+1 с Китай, която някога заплашваше да раздели Европейския съюз в отношенията му с най-многолюдната държава в света, пише Bloomberg.
Форматът между Китай и източноевропейските държави се оформи през 2012 г. като платформа, чрез която Пекин да установи връзки с 16 източноевропейски държави, като си сътрудничи по проекти за инфраструктура и развитие. През 2019 г. към него се присъедини Гърция, с което за известно време той стана 17+1. Критиците видяха в споразумението начин Китай да се възползва от членовете на ЕС, които се чувстват пренебрегнати от Брюксел.
"Латвия ще продължи да се стреми към конструктивни и прагматични отношения с Китай както на двустранна основа, така и чрез сътрудничеството между ЕС и Китай", се казва в изявление на Министерството на външните работи в Рига от четвъртък.
Естония излезе с изявление със сходна формулировка, а представител на външното министерство заяви по телефона, че страната не участва активно в инициативата от 2021 г. насам и няма някакво конкретно събитие, което да е предизвикало решението за официално напускане.
Нахлуването на Русия предизвика широко преосмисляне на отношенията с Китай. Но още преди войната ентусиазмът за механизма за сътрудничество намаля, тъй като някои държави се възмутиха от разширяващите се търговски баланси с Китай - и от неуспеха на азиатската суперсила да изпълни обещанията си за инвестиции в размер на милиарди долари.
"Уважаваме и подкрепяме суверенното решение на Естония и Латвия да не участват повече в инициативата 16+1", заяви говорителят на Държавния департамент Ведант Пател пред репортери в четвъртък. Страните изразиха дълбока загриженост относно стратегическото сближаване на Китай с Русия, каза Пател, като добави, че сближаването с партньорите в Европа е "стълб на подхода на тази администрация" към Китай.
В очевиден отказ от Китай трите балтийски държави не изпратиха нито президентите, нито министър-председателите си на последната лична среща на върха миналата година, като вместо тях изпратиха служители на по-ниско ниво.
"Китайският формат 17+1 вече беше излишен и предизвикваше разделение много преди Литва да се откаже. Сега Латвия и Естония също затварят вратата. 14+1 трябва да бъде заменен с ЕС27+1", написа Габриелиус Ландсбергис в Twitter на 11 август 2022 г.
Литва, която се забърка в спор с Китай, след като позволи на Тайван да открие представителство, се оттегли от групата миналата година, заявявайки, че сътрудничеството не изпълнява обещанията си.
Делегация, водена от заместник-министъра на транспорта на Литва, посети Тайван тази седмица след пътуването на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси до там по-рано този месец. Говорителят на китайското външно министерство Уанг Уенбин обеща в четвъртък да "действа решително в отговор на жестоката провокация на някои лица в Литва".
Пекин отзова посланика си в Литва, страна с население от 2,8 млн. души, и наложи ефективна забрана за търговия с държавата - членка на ЕС, реагирайки на откриването на представителство на Тайван. Китай счита това развитие на събитията за нарушение на своя суверенитет.
Миналата година Европейският съюз заведе дело срещу Китай в Световната търговска организация заради принудителните му практики срещу Литва и някои износители от други държави членки. Мерките на Китай включваха ограничения на износа за балтийската държава, а китайски компании отмениха поръчки от литовски фирми.
Износът на Латвия за Китай, основно дървесина и изделия от дървен материал, възлиза на 162 млн. евро (167 млн. долара), докато продажбите на Естония за азиатската страна възлизат на 195 млн. евро.