Кристиан Линднер, министърът на финансите на Германия, не се опита да смекчи мрачната нова реалност, пред която е изправена най-голямата икономика в Европа.
Перспективите на страната са станали "крехки", каза той в сряда. Прогнозите за растеж бяха понижени. Животът стана „много по-скъп за много хора“ поради нарастващите цени на газа, енергията и храната.
Германия преживява буря от сътресения, които помрачават икономическите ѝ перспективи. Наред с растящата инфлация, постоянните проблеми с веригата за доставки и по-слабото търсене в световен мащаб натежават върху индустриалния сектор, пише Financial Times.
„Това, което е най-тревожно, е колко широкообхватна е слабостта на икономиката“, каза Клеменс Фуест, ръководител на института Ifo, мозъчен тръст. При предишни спадове услугите страдаха, но индустрията се възстановяваше, и обратното. „Но сега виждаме слабости навсякъде.“
Индустриалното сърце на еврозоната се превърна в нейно слабо звено. Икономиката на Германия стагнира между първото и второто тримесечие, докато зоната на единната валута като цяло отбеляза ръст от 0,7 на сто. Миналия месец МВФ намали прогнозата си за растежа на Германия през 2023 г. с 1,9 процентни пункта до 0,8%, което е най-голямото понижение от всички страни.
Докато Италия, Испания и Франция записаха по-силен от очаквания растеж на фона на подхранван от туризма бум, Германия трябваше да разчита повече на вътрешното търсене. Но докато потребителите се трудят в условията на висока инфлация, разходите и доверието стават все по-крехки. Продажбите на дребно са паднали с 8,8% в сравнение с година по-рано - най-големият спад в историята.
„Хората се чувстват наистина несигурни“, каза Моника Шницер, професор по икономика в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“ и член на групата от икономисти, съветващи германското правителство. „Казано им бе да пестят пари за по-високи сметки за енергия и това доведе до спад в потреблението.“
Икономиката на страната сега е толкова слаба, че мнозина се страхуват от техническа рецесия - дефинирана като две последователни тримесечия на отрицателен растеж.
Песимистите посочват спада на водните нива на Рейн, което засяга речния трафик в една от най-индустриализираните области на Германия, неотдавнашното нарастване на напрежението между Пекин и Тайван и перспективата за глобален спад, което винаги проблем за ориентирани към износа икономики като германската.
BDI, основното бизнес лоби на Германия, заяви в края на миналия месец, че рецесията става все по-вероятна. Обикновените хора, както и компаниите, пострадаха от по-високите цени на енергията, които подклаждаха инфлацията, докато китайската стратегия за нулев Covid „парализира световната търговия“.
Шницер каза, че много зависи от това дали Русия ще затвори напълно газовия кран и дали Пекин ще затвори пристанища и фабрики, ако броят на случаите на Covid-19 нарасне.
„Ако успеем да преминем кризата и нещата не се влошат между САЩ и Китай, може да успеем да избегнем рецесия, но дори и тогава не можем да очакваме значителен подем“, каза тя. „Така или иначе, в момента несигурността е огромна.“
Последните данни предоставиха муниции за онези, които прогнозират спад. Миналия месец внимателно наблюдаваният индекс на бизнес доверието на Ifo падна до най-ниското си ниво от повече от две години.
Въпреки че промишленото производство отчете скромно увеличение през юни, поръчките паднаха с 0,4% - петият пореден месечен спад - и сега са с 9% под нивото си отпреди година.
Предизвикателството през следващите месеци ще бъде дали бизнесът ще успее да управлява курса между чука на продължаващите проблеми с веригите за доставки и наковалнята на растящите цени на газа. „Те не очакват облекчение и при двете“, каза Фуест от Ifo.
Около 73,3% от компаниите, анкетирани от Ifo през юли, казаха, че изпитват недостиг, като около 90% от компаниите в секторите на електрониката, машиностроенето и автомобилостроенето трудно успяват да осигурят всички материали и междинни продукти, от които се нуждаят.
Още по-голям проблем е поскъпването на енергията. Ханс Юрген Керкхоф, президент на Германската федерация на стоманодобивната промишленост, каза, че стоманодобивната промишленост понася допълнителни разходи от около 7 милиарда евро годишно в сравнение с 2021 г., тъй като сметките за газ и електричество се увеличават. Плановете на правителството да наложи данък върху потребителите на газ, за да помогне на компаниите за доставка на газ, „ще добавят още един милиард“, каза групата.
За други компании нестабилността е най-тревожната. Клаус Бауер, главен финансов директор на доставчика на авточасти Schaeffler, каза: „Говорим за утрояване [на цените на енергията] един ден, а след това падане с 30 процента на следващия ден.“ Той добави, че компанията му е сключила договори до края на годината.
Някои компании са по-оптимистични. Едната е базираната в Бон Deutsche Post DHL, една от най-големите логистични групи в света по приходи, която регистрира рекордни печалби през последната година.
„Настоящите прогнози на някои икономисти са, от моя гледна точка, твърде песимистични“, каза главният изпълнителен директор Франк Апел. „В нашите данни все още не виждаме никаква рецесия.“
По-слабото търсене в световен мащаб понижи цените на петрола, което според Апел би означавало по-ниска инфлация. „Също така цените спадат при въздушния и морския транспорт“, каза той. „Това са здравословни тенденции.“
Има и други проблясъци надежда. „Фактът, че компаниите имат толкова голямо изоставане от поръчки . . . говори срещу рецесия“, каза Нилс Янсен от Института за световна икономика в Кил. Това трябва да им позволи да увеличат производството, дори ако поръчките са в застой или бъдат отменени, добави той.
Германското правителство не е много разтревожено от лошата статистика. „Много компании ни казват, че дори и да не получат нови поръчки, те пак ще бъдат заети през следващите две години“, каза един служител.
Рецесията все още е възможна, каза той, но тя може да бъде „мека – където растежът е под нулата за две тримесечия, но всичко е наред, компаниите могат да плащат сметките си и можем да помогнем на всички през зимата“.
Перспективата обаче е толкова обезпокоителна, че правителството се готви да приеме третия си пакет от мерки за помощ за населението след избухването на войната в Украйна. Линднер каза в сряда, че иска да повиши праговете на данъка върху доходите, както и да увеличи детските надбавки и необлагаемите помощи.
„Намираме се в ситуация, в която трябва да действаме“, каза той.