Инфлацията в САЩ през юли се е забавила с повече от очакваното, което отразява по-ниските цени на енергоносителите и може да намали натиска върху Федералния резерв да продължи агресивното повишаване на лихвените проценти, пише Оливия Рокман за Bloomberg.
Индексът на потребителските цени се е увеличил с 8,5% спрямо година по-рано, спрямо ръст от 9,1% през юни, който беше най-големият от четири десетилетия, показват данни на Министерството на труда от сряда. Цените остават непроменени спрямо предходния месец. По-евтиният бензин е компенсиран от увеличените разходи за храна и жилище.
Така наречената базисна инфлация, която премахва по-волатилните храни и енергийни компоненти, нарасна с 0,3% спрямо юни и 5,9% спрямо предходния юли.
Икономисти в проучване на Bloomberg прогнозираха ръст от 0,2% на общата инфлация и ръст от 8,7% на годишна база. Прогнозите бяха, че базисната инфлация ще нарасне с 0,5% спрямо юни и 6,1% спрямо преди година.
Доходността на държавните облигации намаля за облигациите с всякакъв матуритет, докато фючърсите на S&P 500 нараснаха, а доларът се срина. Търговците намалиха шансовете централната банка на САЩ да повиши лихвите с три четвърти процентни пункта следващия месец.
Разходи за живот
Спадът в цените на бензина е добра новина за американците, но разходите за живот все още са болезнено високи, което принуждава мнозина да увеличават дълга по кредитните си карти и да източват спестяванията си. След като данните от миналата седмица показаха, че търсенето на работна ръка и увеличението на заплатите остават стабилни, по-нататъшното забавяне на инфлацията може да накара Федералния резерв да се откаже от прекомерните увеличения на лихвените проценти.
Цените на бензина през юли са спаднали със 7,7% или най-много от април 2020 г., след като месец по-рано добавиха 11,2%. Цените на комуналните услуги паднаха с 3,6% спрямо юни, което е най-големият спад от май 2009 г.