Гърция ще излезе от т.нар. рамка за засилено наблюдение на Европейския съюз на 20 август, съобщи нейният финансов министър Христос Стайкурас в сряда, като този ход ще даде на страната по-голяма свобода при провеждането на икономическата политика. Гръцкото икономическо развитие и политика се наблюдават съгласно рамката от 2018 г. насам, след като Атина излезе от три международни спасителни програми на обща стойност над 260 млрд. евро от Европейския съюз и МВФ в периода 2010-2015 г., пише Reuters.
"След 12 години ... една трудна глава за нашата страна приключва", заяви министър Стайкурас. "Гърция се завръща към европейската нормалност и вече няма да бъде изключение в еврозоната".
Атина е изпълнила по-голямата част от политическите ангажименти и реформите, които е обещала, а излизането ѝ от рамката на 20 август беше потвърдено с писмо от заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис и комисаря по икономиката Паоло Джентилони, добави той.
Излизането на Гърция от обхвата на засиленото наблюдение ще означава по-голяма свобода при провеждането на икономическата политика и ще доближи целта на страната да си възвърне инвестиционния рейтинг, каза Стайкурас.
След излизането си от спасителните програми през 2018 г. Гърция разчита единствено на пазарите за нуждите си от финансиране.
Рамката за наблюдение имаше за цел да гарантира непрекъснатото приемане на мерки за справяне с потенциалните източници на икономически затруднения и структурни реформи в подкрепа на устойчивия икономически растеж.
В началото на април тази година Гърция изплати с две години предсрочно неизплатените си дългове към Международния валутен фонд, датиращи от времето на финансовата криза.
През март кредиторите на Гърция от Европейския съюз, които ѝ отпускат спасителни заеми, официално дадоха зелена светлина за предсрочното погасяване на неизплатените заеми на стойност 1,86 млрд. евро. Тяхното одобрение беше необходимо, тъй като първоначалното изискване беше предсрочното погасяване на МВФ да се извърши паралелно с погасяването на задълженията към европейските кредитори.
Три последователни спасителни програми на обща стойност около 260 млрд. евро в периода 2010-2018 г. попречиха на Гърция да фалира и да се сбогува с общата валута. Но последователните гръцки правителства бяха принудени да приложат болезнени бюджетни съкращения и повишаване на данъците, които доведоха до рязко нарастване на безработицата и бедността.
Въпреки че излезе от спасителната програма през 2018 г., Гърция продължаваше да се намира в рамките на програма за засилено наблюдение, създадена от европейските кредитори, за да следи разходите - споразумение, което трябва да приключи по-късно тази година.
През март спасителният фонд на ЕС, Европейският механизъм за стабилност, одобри и предсрочното погасяване от страна на Гърция на 2,65 млрд. евро по заеми, отпуснати преди официалното създаване на ЕМС, пише Associated Press.
Намеренията за предсрочно погасяване бяха огласени още през февруари, когато Гърция планираше да плати над 7 млрд. евро заеми към Международния валутен фонд и партньорите от еврозоната в рамките на "следващите два месеца", изплащайки останалата част от средствата на МВФ, които е взела, за да предотврати банкрут по време на финансовата криза.
Тогава длъжностни лица разкриха при условията на анонимност, че хазната ще изплати предсрочно 1,8 млрд. евро от заемите на МВФ - последната партида от общо 28 млрд. евро, които кредиторът предостави в рамките на две спасителни програми между 2010 и 2014 г.
Освен това "до края на първото тримесечие" Гърция възнамеряваше да изплати около 5,3 млрд. евро по заеми от партньорите на Гърция от еврозоната, чийто срок изтича през 2022 г. и 2023 г.
"Планираме да приключим с изплащането през следващите два месеца", заяви тогава един от служителите пред Reuters. "Това ще ни помогне да намалим съотношението на дълга си към БВП. Освен това ще изпрати сигнал до пазарите, че гръцката икономика е силна и здрава".
Гърция изплати предсрочно около 6 млрд. евро на МВФ през 2019 г. и 2021 г. и има 1,8 млрд. евро неизплатени заеми, дължими до 2024 г.
Разногласията и конфронтациите между делегацията на МВФ в Атина и последователните гръцки правителства по отношение на строгите условия за икономии, наложени от фонда, бяха чести през годините на кризата, когато Гърция беше в дълбока рецесия, а безработицата достигаше до 27%.
Днес правителството оценява, че икономиката е нараснала с 9% през 2021 г., след като се възстанови от първата вълна на COVID, и прогнозира растеж от над 5% през тази година. То разполага с паричен буфер от около 32 млрд. евро.