След усилени дебати миналата седмица начело с министър-председателят Педро Санчес, Испания публикува нови правила, според които на нито един бизнес няма да бъде позволено да охлажда сградите си под 27 градуса по Целзий или да ги затопля над 19 градуса по Целзий през зимата. Указът е в сила от ноември 2023 г., като призовава и за спиране на осветяването на паметници, забранява на магазините да осветяват прозорците си след 22 часа и изисква магазините да имат електрически дисплей, показващ температурата вътре на минувачите, пише Фъргюс О'Съливан за Bloomberg.
Тези ограничения не са съвсем нови - обществените сгради в Испания, с изключение на болниците, вече следват правилото за до 27-градусово охлаждане, но широкият обхват на този набор от мерки за пестене на енергия отразява сериозността на надвиснала заплаха - енергийна криза, предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна.
В отговор на опасенията, че руският президент Владимир Путин ще спре доставките на газ, Европейският съюз се съгласи да намали потреблението на енергия с 15%. В Берлин, например, градската управа се ангажира да намали собственото си потребление на енергия с 10%, а градът вече спря да осветява своите паметници през нощта, потапяйки забележителности като Бранденбургската порта и Колоната на победата в необичайна тъмнина. Италия и Гърция също имат ограничения от 27 градуса за климатизацията в обществените сгради, а през юли Париж въведе глоби (макар и скромните 150 евро) за фирми, които оставят прозорци и врати отворени, докато работи климатик.
Енергийните проблеми в региона се усложняват от седмици горещо и сухо време и ниски нива на водата в няколко европейски реки, които са критични за транспортирането на гориво до германските електроцентрали и за охлаждането на френските ядрени реактори.
След като настъпи зимата, електричеството за отопление става приоритет. По думите на Хавиер Блас от Bloomberg, Париж може да бъде изправен пред висок риск от спиране на тока в студеното време. Енергоспестяващите мерки във Франция включват забрана за отопление на терасите на кафенетата. Районите на Берлин обмислят намаляване на температурите в обществени офиси и училища през зимата, понижаване на температурата в обществените плувни басейни и пренареждане на графиците на обществените служители, за да се възползват от светлите часове на деня. Подобни предложения предизвикаха отпор от страна на заместник-лидера на парламента на Християндемократите Йенс Шпан, който каза, че правителствените мерки представляват тройна заплаха за германците тази зима: „Живей на студено, къпи се на студено, хвани грип“.
Испания е по-малко зависима от руските енергийни доставки, отколкото много други европейски държави - мрежовите оператори заявиха, че страната може да преживее пълното спиране на доставките на руски газ. И докато целта за целия ЕС за намаляване на енергията е 15%, от Испания се иска да намали само със 7%. Все пак мерките за пестене на енергия също получиха известни критики от консервативните испански законодатели. Изабел Диас Аюсо, президент на мадридската автономна област, написа в Twitter, че няма да следва правилата за осветяване на сгради, защото това ще създаде несигурност, ще отблъсне туристи и ще донесе „мрак, бедност, тъга“ – огромна заплаха в една нощна култура, където 22 часа е стандартно време за вечеря.
Това може да изненада някои северноамериканци, които се радват на сравнително ниски вътрешни температури в офисите и обществените пространства, но именно забраните за осветление, а не ограниченията за климатиците, предизвикват повече оплаквания. Мадрид и други испански градове са изправени пред страшно високи температури това лято: максималните температури достигнаха 43 градуса по Целзий и повече от 600 души загинаха поради горещини само през първите две седмици на юли. Но като цяло ниската лятна влажност в Испания прави по-високите температури на закрито малко по-поносими, отколкото биха могли да бъдат другаде, а традиционните испански строителни норми създават сгради, проектирани по-добре да предпазват от горещините.
Разликата, която прави застроената среда, може да се види в испанската система за предупреждение за горещината, която издава обществени предупреждения, когато температурата в даден град надхвърли нива, при които е известно, че нарастват прекомерните смъртни случаи. В северното пристанище на Ла Коруня, най-хладният голям град в Испания, тази тревожна точка е зададена само на 26 градуса по Целзий. Но в южна Кордоба, където жителите отдавна се сблъскват с едни от най-високите температури в Европа с тесни улици, малки външни прозорци и сенчести дворове смъртните случаи започват да се покачват едва след като живакът достигне 40 градуса по Целзий. Докато някои конструкции от края на 20-ти век нататък отхвърлиха старовременните решения за овладяване на жегите, испанските градове разполагат с инструменти, различни от механичното въздушно охлаждане, за да поддържат интериора годен за живеене през лятото.
Освен това климатиците повишават външните температури, а по този начин правят охлаждането още по-необходимо, допринасяйки за ефекта на топлинния остров, който може да направи градските горещи вълни особено опасни. След смъртта на Хосе Антонио Гонзалес, 60-годишен уличен чистач, който почина от топлинен удар през юли, след като колабира по време на работа в Мадрид, испанските синдикати настояват горещината да бъде въведена в закона за професионалните опасности. (Смята се, че Гонзалес може да е продължил да работи, защото е бил на месечен договор и не е искал да рискува да загуби работата си.) Оттогава компаниите за почистване са се съгласиха да преместят следобедните смени за почистване на улиците привечер.
Екстремните температури могат да помогнат за съживяването на друга традиционна испанска адаптация към топлината: сиестата. Въпреки че много испански служители все още вземат дълга следобедна почивка след обяда, преди да се върнат в офиса в късния следобед, все по-рядко се случва служителите да имат време да го направят. Това може да се промени - не само в Испания, но и в други страни, където сиестите са нетрадиционни. В Германия, например, синдикатите в момента настояват за право на лятна сиеста за строителните работници. Тъй като изменението на климата тласка екстремните горещини на север, изпитаният във времето начин на Испания за справяне с опасните горещини може да бъде последван и на други места.