Основният бизнес на банките – кредитирането най-после отново ще започне да им носи по-големи печалби, след като експериментът на еврозоната с отрицателните лихвите най-после приключи, пише Стивън Арънс за Bloomberg.
Петте най-големи банки в ЕС, които за сега са публикували резултатите си показват увеличение в нетния приход от лихви от 3,74 млрд. евро спрямо същото тримесечие на миналата година, което е ръст от 17%. Тяхната печалба надмина всички очаквания на анализаторите, въпреки че заделените пари за покриване на кредитни загуби и общите разходи също са нараснали.
BNP Paribas SA се отличи с представянето си и отбеляза най-голямата тримесечна печалба в историята, а нетният приход на UniCredit SpA е нараснал до най-високата стойност от близо 5 години.
Голяма част от техния успех се дължи на Европейската централна банка, която миналата седмица приключи осем годишния период на отрицателни лихвени проценти, тъй като служителите се изправиха пред заплахата от скок на инфлацията и увеличиха лихвите по депозитите до 0%.
Кредиторите в региона очакваха този ход, като приложиха по-големи лихви върху заемите, за да увеличат маржа на печалбата си през последните месеци. Промяната на ЕЦБ е добре дошла за кредиторите след десетилетие на борба с намаляващите приходи от кредитиране, тъй като лихвените проценти бяха намалени до исторически ниски нива от централните банки.
В средата на 2014 г. ЕЦБ направи отрицателна своята лихва по депозитите - това, което плаща на търговските банки, за да държат парите си в централната банка, за да насърчи кредиторите да увеличат предлагането на евтини кредити за компании и потребители. Този ход подкрепи европейската икономика и направи финансирането по-евтино. Но също така преобърна банкирането с главата надолу, тъй като накара кредиторите да таксуват клиентите си да плащат сметката за държане на пари на депозит в банките, които отпускат заеми.
Сега инфлацията повишава разходите на банките и те заделят повече пари, за да се справят с евентуални просрочия по заеми поради влошаващите се макроикономически перспективи, но досега въздействието на тези предизвикателства не е било твърде изразено. Петте най-големи банки отчетоха колективен скок от 50% на тримесечните нетни приходи. Други банки тепърва ще публикуват резултатите си, включително Societe Generale SA и Commerzbank AG.
Перспективата не изглежда толкова розова. Няколко кредитори, включително Deutsche Bank AG, предупредиха за тежки икономически последици, ако Русия спре да доставя газ на Германия. Главният изпълнителен директор Кристиан Севинг каза по време на разговора с инвеститорите след публикуване на тримесечния отчет, че сценарият ще увеличи рисковите разходи с 0,2% от общите заеми през тази и следващата година, което се равнява на около 1 милиард евро.
Краят на отрицателните лихвени проценти означава, че банките трябва да се откажат от таксите за депозити, които са въвели по клиентски сметки. Също така е малко вероятно те да имат достъп до субсидирани заеми от ЕЦБ, известни като целеви дългосрочни операции по рефинансиране (TLTRO), които бяха значителен източник на приходи през последните няколко години.
Има все по-голяма вълна от политици, които искат да се възползват от нарастващите печалби на банките, за да смекчат ескалиращата криза на разходите за живот. В сряда Испания разкри подробности за нов данък от 4,8% върху лихвите и таксите, начислени на клиентите, докато Полша принуждава банките - които традиционно начисляват плаващи лихви по ипотечните кредити - да дават отсрочки на клиентите за плащане на техните жилищни заеми.
Това означава, че банките са изправени пред несигурна втора половина на годината, със силни печалби от кредитиране, които биха могли да се превърнат в по-голям фокус за политиците, тъй като условията в по-широката икономика изглежда ще станат по-предизвикателни.