Международният валутен фонд намали прогнозите си за глобален растеж за тази и следващата година, предупреждавайки, че световната икономика може скоро да бъде на прага на пълна рецесия.
Глобалната икономическа експанзия вероятно ще се забави до 3,2% тази година, по-малко от прогнозираните от фонда 3,6% през април и 4,4%, наблюдавани през януари, каза МВФ в актуализацията на своята (Световна икономическа перспектива) World Economic Outlook, публикувана във вторник.
Негативните ефекти от поредицата от увеличения на лихвените проценти, които централните банки отприщиха, за да овладеят инфлацията, се очаква да се усетят през 2023 г., като растежът на глобалното производство ще се забави до 2,9%, каза МВФ.
Световният растеж се възстанови до 6,1% през 2021 г., след като пандемията от COVID-19 смаза глобалното производство през 2020 г. и доведе до свиване на световната икономика с 3,1%.
Въпреки че организацията все още прогнозира положителен растеж, това няма да направи много, за да потуши нарастващите опасения за забавяне на експанзията или дори пълна рецесия в големите икономики, тъй като ускоряващите се увеличения на цените изяждат доходите, спестяванията и печалбите.
„Перспективите се помрачиха значително от април насам. Светът може скоро да се залюлее на ръба на глобална рецесия, само две години след последната“, каза Пиер-Оливие Гуринша, главен икономист на МВФ, в блог, придружаващ пускането на актуализацията.
„Трите най-големи икономики в света, Съединените щати, Китай и еврозоната, са в застой, което има важни последици за глобалните перспективи“, добави той.
Потребителските цени непрекъснато се покачват по-бързо от очакваното, като фондът прогнозира инфлацията да се ускорява още повече тази година, тъй като по-високите разходи за храна и енергия се съчетават с продължаващ дисбаланс на търсенето и предлагането. Сега фондът предвижда глобалният показател на потребителските цени да се увеличи с 8,3% тази година, което ще бъде най-големият скок от 1996 г. насам. Прогнозата през април беше 7,4%.
МВФ заяви, че сега очаква темпът на инфлация през 2022 г. в развитите икономики да достигне 6,6% спрямо 5,7% в прогнозите през април, добавяйки, че ще остане висок за по-дълго спрямо предходни прогнози. Сега се очаква инфлацията в нововъзникващите пазари и развитите страни да достигне 9,5% през 2022 г. спрямо 8,7% през април.
„Инфлацията на сегашните нива представлява ясен риск за настоящата и бъдещата макроикономическа стабилност и връщането ѝ към целите на централните банки трябва да бъде основен приоритет за политиците“, каза Гуринчас.
Рисковете, които фондът очерта в априлското издание на световните икономически перспективи, се материализират, казаха от организацията. Такива опасности включват влошаване на войната в Украйна, ескалация на санкциите срещу Русия, по-рязко от очакваното забавяне в Китай, подновени огнища на Covid-19 и инфлационна вълна, която принуждава централните банки да повишават лихвените проценти.
И рисковете за преразгледаната перспектива „сочат основно надолу“, допълва МВФ. Сред множеството опасения е потенциалът за „внезапно спиране“ на европейския внос на газ от Русия поради войната, по-устойчивата инфлация и по-нататъшната ескалация на имотната криза в Китай.
Понижаването на перспективите за растеж беше широкообхватно, но прогнозата за разширяването на САЩ претърпя най-голям удар, като МВФ я намали с 1,4 процентни пункта до 2,3% спрямо прогнозата от април поради по-ниския растеж по-рано тази година, намалената покупателна способност на домакинствата и по-строгите паричната политика.
Гуринчас каза, че докато основната прогноза на МВФ е САЩ да избегнат рецесията, пътят за това е тесен и дори малък шок може да насочи икономиката към техническа рецесия или две последователни тримесечия на свиване.
Фондът намали прогнозата за китайска експанзия с 1,1 процентни пункта до 3,3%, като задълбочаващият се спад на имотите и ограниченията на мобилността в нацията, за да се потушат огнищата на Covid-19, нарушават дейността и имат глобални ефекти като се разпростират в напрегнатите вериги за доставки.
Вероятно спиране на газа за Европа
Фондът каза, че последните му прогнози са "изключително несигурни" и са подложени на рискове от влошаване от войната на Русия в Украйна, която тласка цените на енергията и храните нагоре. Това би изострило инфлацията и би създало по-дългосрочни инфлационни очаквания, които биха довели до по-нататъшно затягане на паричната политика.
При „правдоподобен“ алтернативен сценарий, който включва пълно спиране на доставките на руски газ за Европа до края на годината и още 30% спад на износа на руски петрол, МВФ каза, че глобалният растеж ще се забави до 2,6% през 2022 г. и 2% през 2023 г., с почти нулев растеж в Европа и Съединените щати през следващата година.
Глобалният растеж е паднал под 2% само пет пъти от 1970 г., каза Гуринчас - рецесиите през 1973 г., 1981 и 1982 г., 2009 г. и пандемията от COVID-19 през 2020 г.
Приоритети на политиката
Укротяването на инфлацията чрез по-строга парична политика трябва да бъде първи приоритет за длъжностните лица, казаха от фонда.
Това „неизбежно ще има реални икономически разходи, но забавянето само ще ги влоши“, се казва в него.
Тъй като дългът на нововъзникващите и развиващите се икономики е на пикови стойности от няколко десетилетия, увеличаването на глобалните разходи по заеми и обезценяването на обменния курс прави дълга, деноминиран в долари, по-труден за обслужване. Световната банка казва, че около 60% от 75-те най-бедни страни в света са изпаднали в дългови затруднения или са застрашени от тях и това се разпространява в страните със среден доход.
Повече от три дузини депутати от Демократическата партия този месец призоваха администрацията на президента Джо Байдън да подкрепи ново вливане на ресурси, известни като специални права на тираж в МВФ, за да помогне на страните членки да се справят с последиците от руската инвазия в Украйна.
МВФ създаде резерви от рекордните 650 милиарда долара миналия август и докато САЩ - като най-големият акционер в МВФ - имат голям глас при решения като издаване на резерви, не е ясно дали други страни биха подкрепили друго разпределение.
Отбелязвайки призивите на някои политици за издаване на нови резерви, Гуринчас каза, че СПТ „не са панацея“.
„Има редица ограничения за това как всъщност може да помогне на страните“, каза Гуринчас.
Фондът не е провеждал дискусии за по-нататъшно разпределение и в момента насочва усилията си към разпределение на съществуващите резерви от по-богатите членове към тези, които се нуждаят от повече резерви чрез два от неговите тръстове, се казва в изявление.
МВФ заяви, че поставя „необичайно силен акцент“ върху сценариите за понижаване на риска в своята актуализация.
„Ако допълнителни сътресения засегнат световната икономика, икономическите резултати ще бъдат още по-лоши“, казва МВФ.
САЩ, Китай, еврозона, Русия
За Съединените щати МВФ потвърди прогнозите си от 12 юли за растеж от 2,3% през 2022 г. и анемичните 1,0% за 2023 г., които преди това намали два пъти от април поради забавяне на търсенето.
Фондът значително намали прогнозата за растеж на БВП на Китай за 2022 г. до 3,3% от 4,4% през април, позовавайки се на епидемии от COVID-19 и широкоразпространени блокирания в големите градове, които ограничиха производството и влошиха прекъсванията на глобалната верига на доставки.
МВФ също каза, че влошаващата се криза в сектора на имотите в Китай намалява продажбите и инвестициите в недвижими имоти. Допълнителната фискална подкрепа от Пекин може да подобри перспективите за растеж, но продължително забавяне в Китай, предизвикано от по-мащабни вирусни огнища и блокировки, ще има силни странични ефекти.
МВФ намали прогнозата си за растеж на еврозоната за 2022 г. до 2,6% от 2,8% през април, отразявайки инфлационните ефекти от войната в Украйна. Но прогнозите бяха намалени по-сериозно за някои страни, които са по-изложени на войната, включително Германия, чиято перспектива за растеж през 2022 г. беше намалена до 1,2% от 2,1% през април.
Междувременно Италия отбеляза подобрение в перспективите си за растеж през 2022 г. поради подобрените перспективи за туризма и индустриалната дейност. Но МВФ каза миналата седмица, че Италия може да претърпи дълбока рецесия поради руското газово ембарго.
Очаква се руската икономика да се свие с 6,0% през 2022 г. поради затягането на западните финансови и енергийни санкции - „доста тежка рецесия“, каза Гуринчас. Но това е подобрение в сравнение с априлската прогноза за свиване от 8,5% поради мерките на Москва за стабилизиране на финансовия й сектор, което помага за подкрепа на местната икономика.
МВФ изчислява, че икономиката на Украйна ще се свие с около 45% поради войната, но оценката идва с изключителна несигурност.