Върховният съд на САЩ с консервативно мнозинство разруши стената, разделяща църквата от държавата, в поредица от нови решения, с което подкопа американските правни традиции, целящи да попречат на държавните служители да насърчават определена вяра, пише Reuters.
В три решения през последните осем седмици съдът се произнесе срещу държавни служители, чиито политики и действия са били предприети, за да се избегне нарушаването на Първата поправка на Конституцията на САЩ, забраняваща правителствена подкрепа на религията.
В понеделник съдът подкрепи треньор по футбол в държавна гимназия в щата Вашингтон, който беше отстранен от местния училищен район заради отказа си да спре да води християнски молитви с играчите на терена след мачове.
На 21 юни съдът одобри заплащането с пари на данъкоплатците за ученици, които посещават религиозни училища по програма за подпомагане на обучението в Мейн в селските райони, където липсват близки държавни гимназии.
На 2 май съдът се произнесе в полза на християнска група, която искаше да издигне знаме с кръст на кметството в Бостън в рамките на програма, целяща да насърчи разнообразието и толерантността сред различните общности в града.
Консервативните съдии на съда, които имат мнозинство от 6 към 3 гласа, възприемат широк поглед върху религиозните права. В петък те също така взеха решение - което беше приветствано от религиозните консерватори, отменящо решението по делото Роу срещу Уейд от 1973 г., което легализира абортите в цялата страна.
Професорът по право от Корнелския университет Майкъл Дорф заяви, че мнозинството в съда изглежда скептично към вземането на правителствени решения, основани на секуларизма.
"Те смятат, че секуларизмът, който в продължение на векове е бил разбирането на либералния свят за това какво означава да бъдеш неутрален, сам по себе си е форма на дискриминация срещу религията", казва Дорф за консервативните съдии.
В решението от понеделник консервативният съдия Нийл Горсуч пише, че целта на съда е да предотврати враждебното отношение на държавните служители към религията. Горсуч заяви, че "в никакъв случай загрижеността на дадена държавна структура за нарушения-фантоми не може да оправдае действителните нарушения на правата на лицата по Първата поправка".
„Разделителна стена”
В писмо от 1802 г. президентът Томас Джеферсън заявява, че Първата поправка трябва да представлява "разделителна стена" между църквата и държавата. Разпоредбата не позволява на правителството да установява държавна религия и му забранява да фаворизира една вяра за сметка на друга.
В трите скорошни решения съдът постанови, че действията на правителството, целящи да поддържат разделението между църквата и държавата, вместо това са нарушили отделни права на свобода на словото или на свободно изповядване на религия, също защитени от Първата поправка.
Но, както пише либералният съдия Соня Сотомайор по делото в Мейн, подобен подход "ни води до място, където разделението на църквата и държавата се превръща в нарушение на конституцията".
Мненията се различават по отношение на това колко гъвкави са държавните служители при разрешаването на религиозно изразяване, независимо дали от държавни служители, на държавна земя или от хора по време на официална процедура. Привържениците на строгото разделение на църквата от държавата се опасяват, че знакови прецеденти на Върховния съд, включително решение от 1962 г., което забранява молитвата в държавните училища, могат да бъдат застрашени.
"Това е съвсем нова врата, която съдът отвори за това какво могат да правят учителите, треньорите и държавните служители, когато става въпрос за прозелитизъм сред децата", казва Ник Литъл, правен директор на Центъра за изследване - група, която насърчава секуларизма и науката.
Лори Уиндъм, адвокат от правната група за религиозна свобода "Бекет", заяви, че решенията на съда ще дадат възможност за по-широко изразяване на религиозна принадлежност от страна на хората, без да се нарушава Конституцията.
"Отделянето на църквата от държавата продължава по начин, който защитава църквата и държавата. То не позволява на правителството да се намесва в работата на църквите, но също така защитава разнообразното религиозно изразяване", добави Уиндъм.
Повечето от решенията в областта на религиозните права през последните години са свързани с християнски ищци. Но съдът подкрепи и последователи на други религии, включително мюсюлманка през 2015 г., на която беше отказана работа като продавач на дребно, защото носеше шал по религиозни причини, както и будист, осъден на смърт през 2019 г., който искаше духовен съветник да присъства на екзекуцията му в Тексас.
Съдът също така застана на страната на християнски и еврейски общини при оспорвания, основани на религиозни права срещу правителствени ограничения, като например ограниченията за публични събирания, наложени като мерки за обществена безопасност по време на пандемията от Covid.
Никол Стел Гарнет, преподавателка в Юридическия факултет на Нотр Дам, която се присъедини към подаденото до съдиите изложение в подкрепа на футболния треньор, заяви, че съдът просто е изяснил, че правителствата трябва да третират религиозните хора по същия начин, както всички останали.