Съюзникът в НАТО Турция отмени ветото си върху кандидатурата на Финландия и Швеция за присъединяване към западния алианс във вторник, след като трите нации се споразумяха да защитават сигурността си, слагайки край на продължилата седмици драма, която изпита съюзническото единство срещу нахлуването на Русия в Украйна.
Пробивът дойде след четири часа разговори точно преди началото на срещата на върха на НАТО в Мадрид, предотвратявайки смущаваща безизходица при събирането на 30 лидери, което има за цел да покаже решимост срещу Русия, която сега се разглежда от ръководения от САЩ съюз като пряка заплаха за сигурността, а не възможен противник.
Хелзинки и Стокхолм могат да продължат с молбата си за присъединяване към ядрения алианс, затвърждавайки това, което се очаква да бъде най-голямата промяна в европейската сигурност от десетилетия, тъй като двете дълго неутрални скандинавски страни търсят защита от НАТО.
"Нашите външни министри подписаха тристранен меморандум, който потвърждава, че Турция... ще подкрепи поканата на Финландия и Швеция да станат членове на НАТО", каза финландският президент Саули Нийнистьо в изявление, цитирано от "Ройтерс".
Стъпките за присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО ще бъдат договорени през следващите два дни, каза Нийнистьо.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и турското президентство потвърдиха споразумението в отделни изявления след разговори между шефа на НАТО, турския президент Тайип Ердоган, шведския премиер Магдалена Андерсон и Нийнистьо.
Отговор на Русия
Разрешаването на задънената улица затвърждава реакцията на алианса към Русия - особено в Балтийско море, където членството на Финландия и Швеция би осигурило военно превъзходство на НАТО.
В по-широкия северен регион Норвегия, Дания и трите балтийски държави вече са членки на НАТО. Войната на Русия в Украйна, която Москва нарича "специална военна операция", помогна за преодоляване на десетилетия на шведската опозиция срещу присъединяването към НАТО.
Столтенберг каза, че 30-те лидери на НАТО сега ще поканят Финландия, която споделя граница от 1300 км с Русия, и Швеция да се присъединят към НАТО и че те ще станат официални "поканени“.
Въпреки това, дори с отправена официална покана, 30-те съюзнически парламента на НАТО трябва да ратифицират решението на лидерите, процес, който може да отнеме до една година.
Условия на сделката
Основните искания на Турция, които дойдоха като изненада за съюзниците в НАТО в края на май, бяха скандинавските страни да спрат да подкрепят кюрдските въоръжени групировки, присъстващи на тяхна територия, и да премахнат забраните си за някои продажби на оръжие на Турция.
Столтенберг каза, че условията на сделката включват Швеция да засили работата по турските молби за екстрадиция на заподозрени екстремисти и да промени шведското и финландското законодателство, за да засили подхода си към тях.
Столтенберг каза, че Швеция и Финландия ще премахнат ограниченията си за продажба на оръжия на Турция.
Турция изрази сериозна загриженост, че Швеция укрива, според нея, бойци от забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), която започна военни действия срещу турската държава през 1984 г. Стокхолм отрича обвинението.
В изявлението на турското президентство се казва, че постигнатото във вторник споразумение означава "пълно сътрудничество с Турция в борбата срещу ПКК и нейните филиали".
В него също така се казва, че Швеция и Финландия "демонстрират солидарност с Турция в борбата срещу тероризма във всичките му форми и проявления".
Високопоставен служител на администрацията каза, че Вашингтон не е имал ключова роля в преговорите и настоя, че Турция не е свързала дългогодишното си искане за изтребители F-16, за да осигури сделката.
Войските на двете скандинавски нации са съвместими с НАТО и включват голям брой артилерия и танкове. Финландия поддържа система, основана на наборна служба, което означава, че около 900 000 граждани в страна от 5,5 милиона са преминали военно обучение и е в състояние да разположи 280 000 от тях по време на война. Швеция върна военната служба през 2018 г.
Финландия през декември реши да закупи 64 многоцелеви изтребители F-35A на Lockheed Martin Corp., за да замени остарелите си F/A-18 Hornets в поръчка за 10 милиарда евро, а шведската Saab AB произвежда изобилие от системи за отбрана, включително бойни самолети и подводници JAS Gripen.