Лидерите на Финландия и Швеция ще се срещнат с турския президент Реджеп Тайип Ердоган във вторник, за да го убедят да се откаже от възраженията срещу членството им в НАТО, информира Bloomberg.
Президентът на Финландия Саули Нийнистьо и министър-председателят на Швеция Магдалена Андершон ще се срещнат с Ердоган в Мадрид заедно с генералния секретар на Организацията на Северноатлантическия договор Йенс Столтенберг, съобщиха от офиса на Нийнистьо в Twitter в понеделник. Срещата им е предшествана от кръг от преговори, чийто домакин е НАТО в Брюксел, включително двустранна среща на Столтенберг и Андершон.
Финландия и Швеция подадоха молби за присъединяване към НАТО през май след нападението на Русия над Украйна, но присъединяването им веднага беше спряно от Ердоган, който изисква от тях да направят повече за овладяване на кюрдските групи, които той смята за терористи. Друго ключово искане на Ердоган е да се разреши продажбата на оръжие.
Турция има право да наложи вето на присъединяването на двете скандинавски страни, тъй като е необходимо съгласието на всички 30 страни членки на алианса. Анкара реши да попречи на двете страни дори да започнат преговори за условията на присъединяването им.
Държавните ръководители на страните от НАТО се срещат тази седмица в испанската столица, за да вземат решение за стратегическата насока на алианса. Въпреки че всички страни настояват, че срещата на върха не е краен срок за разрешаване на конфликта с Турция, натискът се засилва, за да се предотврати изпадането на ситуацията в задънена улица.
"Колкото по-дълго ситуацията остава нерешена, толкова повече единният фронт на алианса започва да се раздробява", заяви в интервю Иро Сарка, експерт по НАТО в Хелзинкския университет. "Необходима е активна роля на НАТО за разрешаване на ситуацията, за да седнат страните на една маса."
"Не знаем какво се случва зад кулисите, но изглежда, че става дума за съзнателен избор да се направи така, че да изглежда, че тези три страни са тези, които преговарят, и да се разсее ролята на САЩ", каза тя. "Но в крайна сметка именно оттам вероятно ще дойде решението - САЩ да се намесят, за да сключат сделка с Турция за решаване на въпроса."
Турция е ключов член на НАТО, с втората по численост армия в блока след САЩ и със стратегическо положение между Европа и Близкия изток. Тя иска скандинавските държави да поемат писмени ангажименти за потискане не само на поддръжниците на кюрдската групировка ПКК - която вече е обявена за терористична организация от ЕС и САЩ - но и на нейните филиали, като например така наречената милиция YPG в Сирия.
Подкрепяна от западните държави, YPG изигра значителна роля в разгрома на джихадистите от "Ислямска държава" в Сирия. Турция обвинява групировката, че напада нейни войници в близост до общата граница.
Сигурност в Балтийско море
В същото време членството на Финландия и Швеция ще бъде победа за НАТО, тъй като ще му позволи ефективно да контролира Балтийско море и ще засили способността му да защитава Естония, Латвия и Литва. И двете страни отговарят на изискванията на НАТО за влизане и биха внесли значителна огнева мощ.
"НАТО отдавна искаше да приеме Финландия и Швеция за свои членове заради стратегическото им местоположение, което помага за защитата на балтийските държави и за повишаване на общата сигурност в Балтийско море, както и защото те са доставчици на сигурност, а не потребители", казва Мина Аландер, научен сътрудник в Германския институт за международни отношения и сигурност в Берлин.
Възможно е присъединяването им да е по-належащо предвид неотдавнашната "много агресивна" реторика на Русия по отношение на балтийските държави и навлизането във въздушното пространство на Естония, каза тя.
"Това е проблем за НАТО, където противопоставянето на Турция всъщност може да допринесе за създаването на заплаха за сигурността на Прибалтика, която вече е член на НАТО”.