Индонезия започва строеж на нова столица за $34 млрд. през август

Индонезия ще започне строителството на правителствени сгради в новата си столица през август, тъй като президентът Джоко Уидодо продължава амбицията си да построи града от нулата на стойност 34 млрд. долара. Това съобщи министърът на благоустройството и жилищното строителство Басуки Хадимулджоно, по време на посещението на президента Джокови на мястото, където ще бъде построен държавният комплекс от сгради. Правителството ще започне да изгражда и инфраструктурата в Нусантара, както ще бъде известна столицата, включително водоснабдителни системи, канализация и пътища с платен достъп, каза министърът, предаде Bloomberg. Скептиците обаче се притесняват за въздействието върху околната среда.

Индонезия планира да премести столицата си от Джакарта в Източен Калимантан, за да развитие района, който е далеч от най-богатия остров Ява. Нусантара се планира като екологичен град, който ще използва изцяло възобновяема енергия, въпреки критиките, че изграждането му може да застраши една от най-старите тропически гори в света.

"Най-важното е, че искаме да бъдем фокусирани върху Индонезия, а не върху Ява", каза Джокови в сряда. "Когато прокараме линия от запад на изток и от север на юг, центърът е тази провинция Източен Калимантан".

В сряда той покани водещи представители на медиите да направят оглед на мястото и разговаря със студенти от университета за новата столица, като се опитваше да спечели подкрепа за плана.

Джакарта е пренаселена, замърсена зона, склонна към земетресения и бързо потъва в Яванско море. Сега правителството напуска и премества столицата на страната на остров Борнео.

Президентът Джоко Уидодо предвижда изграждането на нова столица като решение на проблемите, които са сполетели Джакарта, като намали населението ѝ и същевременно позволи на страната да започне на чисто с "устойчив град", който има добър обществен транспорт, интегриран е с природната среда и се намира в район, който не е податлив на природни бедствия.

"Изграждането на новата столица не е просто физическо преместване на правителствени офиси", заяви президентът, известен с прякора Джокови, през януари, преди одобрението на плана от парламента. "Основната цел е да се изгради интелигентен нов град, нов град, който е конкурентоспособен на световно ниво, да се изгради нов локомотив за трансформацията ... към Индонезия, основана на иновации и технологии, основана на зелена икономика."

Скептиците обаче се притесняват за въздействието върху околната среда на разрастването на град с площ 990 кв. км в провинция Източен Калимантан в Борнео, където живеят орангутани, леопарди и редица други диви животни, както и за отделянето на 34 млрд. долара за амбициозния проект в условията на пандемия.

"Стратегическото екологично проучване на новата столица показва, че има поне три основни проблема", казва Дуи Савунг, служител на екологичната група WALHI. "Съществуват заплахи за водните системи и рискове от изменението на климата, заплахи за флората и фауната, както и заплахи от замърсяване и увреждане на околната среда", каза тя.

Предложен за първи път през 2019 г., планът на Джокови за създаване на град Нусантара - стар явански термин, означаващ "архипелаг" - ще предполага издигането на правителствени сгради и жилища от нулата. Първоначалните изчисления бяха, че около 1,5 млн. държавни служители ще бъдат преместени в града, разположен на около 1200 мили североизточно от Джакарта, въпреки че министерствата и правителствените агенции все още работят по уточняването на този брой.

Той ще бъде разположен в близост до Баликпапан, морско пристанище в Източен Калимантан с население от около 700 000 души.

Индонезия е архипелаг от повече от 17 000 острова, но 54 % от над 270-те милиона души живеят на Ява - най-гъсто населеният остров в страната, където се намира Джакарта.

В Джакарта живеят около 10 милиона души, а в по-големия градски район броят им е три пъти по-голям.

Градът е описван като най-бързо потъващия в света, а при сегашните темпове се смята, че до 2050 г. една трета от града може да бъде потопена. Основната причина за това е неконтролираният добив на подземни води, но той се изостря и от покачването на нивото на Яванско море в резултат на климатичните промени.

Освен това въздухът и подпочвените води на Джакарта са силно замърсени, градът редовно се наводнява, а улиците му са толкова задръстени, че задръстванията струват на икономиката около 4,5 млрд. долара годишно.

Изграждайки специално построена столица, Индонезия ще тръгне по път, по който в миналото са вървели и други държави, включително Пакистан, Бразилия и Мианмар.

Комитетът, който наблюдава строителството, се ръководи от престолонаследника на Абу Даби шейх Мохамед бин Зайед ал Нахаян, който не е чужд на амбициозни строителни проекти у дома в Обединените арабски емирства, и включва също Масайоши Сон, милиардер, основател и главен изпълнителен директор на японския холдинг SoftBank, и бившия британски министър-председател Тони Блеър, който ръководи Института за глобални промени "Тони Блеър".

Държавните средства ще покрият 19% от проекта, а останалата част ще дойде от сътрудничеството между правителството и стопанските субекти и от преките инвестиции на държавните компании и частния сектор.

Министърът на благоустройството и жилищното строителство Басуки Хадимулджоно заяви, че е извършено първоначално планиране, като са разчистени 138 800 акра земя за изграждане на президентския дворец, националния парламент и правителствени офиси, както и на пътища, свързващи столицата с други градове в Източен Калимантан.

Идеята е основната правителствена зона да бъде завършена до 2024 г., каза Басуки. Според настоящите планове дотогава в града трябва да се преместят около 8000 държавни служители.

По-рано Джокови заяви, че очаква президентският дворец да бъде преместен в новата столица преди края на втория му мандат през 2024 г., заедно с министерствата на вътрешните работи, външните работи и отбраната и Държавния секретариат.

Планира се целият процес на преместване да приключи до 2045 г.

Какъв ефект ще има той върху Джакарта и хората, които остават, не е ясно, казва Агус Памбаджио, експерт по обществени политики в Индонезийския университет, който настоява да бъдат привлечени антрополози, които да проучат въпроса.

"Ще има много големи социални промени, както за хората, които работят като държавни служители, така и за обществото като цяло и местните жители", каза той.