Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл направи крачка към поемането на мантията на убиеца на инфлацията Пол Волкър, като почти призна, че овладяването на ценовия натиск може да доведе до рецесия, пише Bloomberg.
Заявявайки, че е от съществено значение да се намали инфлацията, Пауъл създаде най-голямото увеличение на лихвения процент на централната банка от 1994 г. в сряда и посочи явната възможност за още едно голямо увеличение с три четвърти процентни пункта през юли.
Той открито подкрепи за първи път повишаването на лихвите в рестриктивна територия с цел охлаждане на пазара на труда и увеличаване на безработицата – стратегия, която в миналото често е водила до икономически спад.
„Това е Федералният резерв на Волкър“, каза Даян Суонк, главен икономист в Grant Thornton LLP. „Това означава, че Фед е готов да предприеме нарастване на безработицата и рецесия, за да предотврати повторението на грешките от 70-те години. Шокове в предлагането няма да се коригират сами, така че Фед трябва да намали търсенето, за да отговори на света на ограничени доставки."
Промяната в позицията носи опасности не само за икономиката, но и за финансовите пазари и президента Джо Байдън. Акциите паднаха през последните месеци, тъй като Фед затягаше кредитите, за да се справи с инфлационния натиск, който се оказа по-устойчив и широко разпространен, отколкото очакваше. Макар че пазарите поеха бързо повишаването на лихвите в сряда, те остават крехки.
Байдън вижда, че популярността му пада, тъй като инфлацията нарасна. Рецесията – и по-високата безработица, която би довела – ще отнеме от президента една от малкото му точки в рекламирането на ползите от политиките му за икономиката.
Пауъл вероятно ще бъде разкъсан от законодателите следващата седмица защо Фед не е преценил тежестта на инфлацията и защо сега вярва, че ще има разходи за нейното изкореняване, когато представи полугодишния преглед на паричната политика на централната банка пред Конгреса.
Бившият председател на Фед Волкър е уважаван в централната банка за пречупването на двуцифрената инфлация преди 40 години. Това, което не винаги се споменава, е, че той трябваше да подложи икономиката на невероятен стрес, за да направи това – безработицата скочи над 10% по негово време – и че политиката му предизвика популистка реакция от страна на строители на жилища и други, които бяха особено силно засегнати от кредитната преса.
За разлика от Волкър, Пауъл каза, че Фед не иска да доведе икономиката до рецесия. Но той на практика призна, че спадът е възможен, въпреки че твърди, че това няма да е по вина на Фед.
„Нашата цел наистина е да намалим инфлацията до 2%, докато пазарът на труда остава силен“, каза Пауъл пред репортери. „Мисля, че това, което става по-ясно, е, че много фактори, които не контролираме, ще играят много важна роля при вземането на решение дали това е възможно или не“, по-специално инвазията на Русия в Украйна и потенциално разширеното въздействие, което може да има върху цените на енергията и храните.
Все по-голям брой икономисти прогнозират спад през следващата година, докато Фед се бори да надвие инфлацията, която е на най-високото си ниво от четири десетилетия. Близо 70% от академичните икономисти, анкетирани от Financial Times и Чикагския университет, предвиждат свиване на брутния вътрешен продукт през следващата година, според проучване, публикувано на 13 юни.
Прогнозите на политиците на Фед, публикувани след срещата, показват, че икономиката продължава да расте тази и следващата година, макар и с по-ниски темпове. Но те също така предвиждат нарастване на безработицата, нещо, което обикновено се случва само по време на рецесия: прогнозира се безработицата да нарасне до 4,1% в края на 2024 г. от 3,6% сега, според средната прогноза.
Докато поддържаше, че нивото на безработица от 4,1% все още ще бъде исторически ниско, Пауъл заяви ясно, че цел № 1 на Фед не е да се грижи за пазара на труда, а да държи инфлацията под контрол.
„Ще започна с едно всеобхватно послание“, каза председателят на Фед в началото на пресконференцията си. „Ние сме силно ангажирани да намалим инфлацията и се движим бързо към това.“
За тази цел политиците предвиждат рязко покачване на лихвените проценти през следващите месеци. Сега те смятат, че лихвеният процент за федералните фондове, ще се покачва до 3,4% до края на тази година и 3,8% в края на 2023 г. Това е доста над лихвите от 2,5%, които смятат, че са неутрални за икономиката - нито стимулират, нито ограничават растежа - - и се сравнява с текущата цел от 1,5% до 1,75%.
Но дори това няма да е достатъчно, за да върне инфлацията напълно до целта на Фед от 2%. Инфлацията вероятно ще приключи 2024 г. на 2,2%, в сравнение с 6,3% сега.
По-специално Пауъл подчерта важността на поддържането на инфлационните очаквания под контрол и каза, че това е една от причините Фед внезапно да реши да повиши лихвите с три четвърти процентен пункт в сряда, вместо увеличението с половин пункт, което комуникира от седмици.
Незакрепването на инфлационните очаквания преследваше Волкър и го принуди да използва толкова сурови парични мерки, за да постави ценовите печалби под контрол, като в един момент повиши лихвените проценти до 20%. Потребителите, работниците и фирмите тогава бяха убедени, че инфлацията върви все по-високо и затова действаха по начини, които помогнаха да се постигне това.
Пауъл каза, че затова Фед не може да игнорира нарастването на цените на петрола и храните, въпреки че те са извън неговия контрол. Те влияят на начина, по който американците гледат на перспективите за инфлация.
„Пауъл е решен да не повтаря грешките на Артър Бърнс, който ръководеше централната банка по време на спиралата на заплатите и цените през 70-те години на миналия век“ и бе председател на Фед преди Волкър, заяви в бележка Анна Вонг, главен икономист за САЩ на Bloomberg Economics. „Длъжностните лица сега изглежда признават, че инфлацията е истински проблем и те все повече признават и приемат разходите, които ще дойдат с по-строгата парична политика.“