Твърденията на Китай, че Тайванският проток не се счита за международни води, повишават напрежението около района, през която преминават американски военни кораби в символично предизвикателство към териториалните претенции на Пекин към демократично управлявания остров, съобщава Bloomberg.
Макар да не е ясно какво Пекин разбира под "международни води", формулировката може да има за цел да възпре САЩ от плаване през пролива - практика, която според Китай вреди на стабилността и изпраща погрешен сигнал към "силите за независимост на Тайван". Според запознат със ситуацията китайски представители са правили подобни забележки многократно на срещи с американски колеги през последните месеци, което изглежда като промяна на позицията.
Въпреки това е малко вероятно САЩ да бъдат спрени от по-настойчивия език на Китай, чиито претенции към Тайван придобиха нов фокус след нахлуването на Русия в Украйна през февруари. Вероятно САЩ ще продължат да провеждат така наречените операции за "свобода на корабоплаването" в пролива, за да видят дали Пекин ще подкрепи думите си с действия.
"САЩ просто ще го игнорират, както са го правили в много други случаи", казва Доналд Ротуел, професор в правния колеж на Австралийския национален университет. "От решаващо значение ще бъде как Китай ще реагира. Ако се върнете назад и погледнете напрежението по време на Студената война, имаше физически сблъсъци между военни кораби".
Макар че тези сблъсъци между САЩ и Съветския съюз никога не са довели до размяна на огън, те подхранват опасенията за потенциална грешка в изчисленията, добавя Ротуел.
Говорителят на Министерството на външните работи Уан Уънбин повтори на редовния брифинг в понеделник, че Китай претендира за "суверенитет" над Тайванския проток.
"В международното морско право няма такова нещо като международни води", каза Уан на редовния брифинг в Пекин. "Съответните държави твърдят, че Тайванският проток е в международни води, с цел да манипулират тайванския въпрос и да застрашат суверенитета на Китай."
През 2017 г. друг говорител на китайското външно министерство заяви: "Тайванският проток е международен воден път, който се споделя от континенталната част на страната и Тайван".
Проливът е международни води, заяви говорителката на тайванското външно министерство Джоан У на брифинг във вторник, като добави, че министерството осъжда "изопачените" претенции на Китай за района.
Тайван подкрепя ползите, които САЩ носят на региона със своите операции за свобода на корабоплаването, каза тя.
Американските военни кораби преминават през Тайванския проток няколко пъти годишно, докато са на път между Източнокитайско и Южнокитайско море, като през 2021 г. ще имат средно по едно такова пътуване на месец. Досега през тази година американските военноморски сили са извършили поне три транзитни преминавания, според данни, събрани от Bloomberg.
Липсата на яснота в езика на Китай затруднява преценката доколко официалните лица се стремят да предефинират статута на пролива, смята Бек Стратинг, доцент по политика и международни отношения в университета La Trobe в Мелбърн.
Съгласно Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS - United Nations Convention on the Law of the Sea), която Китай е ратифицирал, но САЩ не са, държавите имат право на териториални води, простиращи се на 12 морски мили от техния бряг. Те могат да претендират и за изключителна икономическа зона, простираща се на още 200 морски мили. Отвъд това се намира открито море.
"Не е ясно какво означават международните води", казва Стратинг. " В зависимост от това дали става въпрос за вътрешни води, териториално море или изключителна икономическа зона, корабоплаващите държави имат различни права."
Дори и Китай да използва същите правни термини като другите държави, има и други потенциални клопки, тъй като не тълкува свързаните с тях права по същия начин като САЩ и техните съюзници. Китай се стреми да ограничи това, което военните могат да правят в зоната, която претендират, че е тяхна изключителна икономическа зона, докато САЩ и техните съюзници имат много по-свободно тълкуване.
Всичко това се усложнява допълнително от факта, че САЩ не са член на UNCLOS поради трудностите при приемането на подобни договори от Конгреса. Позицията на САЩ е, че конвенцията "отразява международното обичайно право", което според Ротуел е още едно основание за претендиране на такива права.
След нахлуването на Русия в Украйна в Азия се засилиха опасенията относно възможността Китай да се опита да установи подобен контрол над Тайван - остров с население от 23 милиона души, чиято световноизвестна полупроводникова индустрия го превръща в крайъгълен камък на световната индустрия.
Уен-Ти Сун, преподавател в програмата за изучаване на Тайван в Австралийския национален университет, заяви, че съобщението на Китай е по-скоро отговор на нарастващата тенденция други държави да споменават публично значението на сигурността в пролива на международни срещи, последната от които беше тази между министрите на отбраната на Япония, Южна Корея и САЩ.
"Малко вероятно е Китай да се противопостави със сила на военни кораби, навлизащи в Тайванския проток, тъй като рискът от ескалация е изключително висок", казва Сун. "Целта на Китай е да възпре това, което смята за нарастващо интернационализиране на тайванския въпрос."