Европа е застрашена от въвеждане на лимити за енергия през тази зима, особено ако студеното време съвпадне с оживеното икономическо търсене в Китай, предупреди ръководителят на световната организация за наблюдение на сектора, пише Financial Times.
В едни от най-острите коментари досега относно възможните мащаби на недостига на енергия след руската инвазия в Украйна Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика, заяви, че ако не се предприемат бързи мерки за подобряване на ефективността, може да се въведат количествени квоти за промишлените потребители на газ и други потребители.
"Ако имаме тежка и дълга зима и ако не предприемем [мерки за намаляване на търсенето] . . . Не бих изключил налагане на квоти за природен газ в Европа, като се започне от големите промишлени предприятия", каза той в интервю за Financial Times.
Бирол заяви, че правителствата трябва да намалят търсенето на енергия чрез подобряване на ефективността, но добави, че потенциалният недостиг на газ ще бъде по-малко сериозен, "ако китайската икономика не се развива с обичайните темпове". През последните месеци ограниченията, наложени като част от политиката на Пекин за нулев Covid, забавиха икономическия растеж и намалиха търсенето на енергия, но сега страната отново се отваря.
Много държави от континентална Европа са силно зависими от руския газ и се опасяват, че Кремъл използва енергията, за да окаже натиск върху страните, които подкрепят Украйна. Газпром, контролираният от държавата руски енергиен гигант, вече е отрязал газовите връзки с държави като Полша, България и Финландия, а от миналата седмица и с Нидерландия и Дания, за които се твърди, че не изпълняват исканията му да използват новия механизъм за плащане в рубли.
Коментарите на ръководителя на МАЕ за възможни количествени ограничения за Европа последваха действията на Германия и Австрия. През март Германия заяви, че в случай на остър недостиг ще изключи част от промишлеността от газовата мрежа, за да гарантира, че домакинствата ще запазят енергийните си доставки.
Предупреждението на Бирол беше подсилено от датския министър на климата Дан Йоргенсен, който заяви в интервю, че ако Европа спре да внася руски газ, може да се наложи да се изготвят планове за извънредни ситуации, които биха могли да включват и въвеждане на енергийни квоти. Кадри Симсон, комисар по енергетиката на ЕС, също заяви, че блокът разработва планове за извънредни ситуации при пълно спиране на вноса на руски газ, които според запознати с предложенията ще включват нормиране на потреблението в промишлеността.
На конференция на МАЕ в Дания, на която присъстваха министри и представители на правителствата от поне 20 държави, агенцията заяви, че светът може да намали годишното потребление на енергия до 2030 г. с еквивалента на сегашното годишно потребление на Китай чрез мерки като по-добра изолация на сградите и други ефективни мерки като по-добра климатизация.
Бирол твърди, че енергийната сигурност трябва да бъде постигната чрез повишаване на ефективността, по-широко използване на възобновяемата енергия и "извличане на максимална полза от съществуващите [петролни и газови] находища" - вместо чрез нови големи проекти за изкопаеми горива, които могат да продължат до 2040-те и 2050-те години и могат да означават "сбогуване с международната ни политика в областта на климата".
Но той предупреди, че високите цени на петрола вероятно ще причинят болка на много икономики.
Цената на суровия петрол тип Brent скочи близо до най-високата си стойност за годината в края на май, след като ЕС обяви забрана за внос на повечето руски петрол, и оттогава остава висока.