Европейската централна банка ще започне нова ера на паричната политика тази седмица, докато прави завой, за да се противопостави на инфлацията, която заплашва да излезе извън контрол, пише Bloomberg.
Въоръжена с нови прогнози и с рекордно покачване на цените, президентът Кристин Лагард и нейните колеги ще сложат край на покупките на активи за трилиони евро и ще укрепят пътя към излизане от осем години отрицателни лихвени проценти.
Въпреки че покачването на потребителските цени с повече от четири пъти над целта от 2% е достатъчно тревожно, перспективите отвъд краткосрочния период ще бъдат в основата на промяната. Техните прогнози вероятно ще покажат, че инфлацията няма да падне под тази цел до 2024 г.
Тези нови тримесечни данни ще бъдат първите, които напълно отчитат войната на Русия в Украйна, която независимо кога приключи, ще има трайни последици върху разходите за енергия и храна. Новата реалност ще покаже, че критериите на ЕЦБ за вдигане на лихвите най-накрая са изпълнени - което ѝ позволява да се присъедини към Федералния резерв и други в увеличаване на разходите по заеми.
„С прогнозата те могат да покажат, че трите им условия са изпълнени“, за да започнат да премахват стимулите, каза Карстен Юниус, икономист в Bank J Safra Sarasin в Цюрих. „Те наистина могат да затворят старата глава и да се изправят пред новите заплахи."
Тези предизвикателства са в рязък контраст с картината преди пандемията, когато служителите се бореха с бавния растеж на потребителските цени, който не достигаше целта им - ситуация, която изследователите на ЕЦБ обвиняват в минали кризи, демография, глобализация и дигитализация.
Обратът беше драматичен. Инфлацията сега надхвърля 8%, движена от разходите за енергия и логистичните проблеми. Дори когато тези проблеми бъдат преодолени, „дезинфлационната динамика от последното десетилетие е малко вероятно да се върне“, според Лагард.
Според икономистите, анкетирани от Bloomberg, прогнозата за инфлацията за 2024 г. ще бъде 2% - малко повече от нивото през март. Това би удовлетворило изискването на ЕЦБ ръстът на цените не само да се ускори за кратък период от време, но и да остане повишен в средносрочен план.
Резултатът ще бъде първото увеличение на лихвения процент от повече от десетилетие през юли, след като нетното изкупуване на облигации бъде прекратено. Повишението е предмет на разгорещен дебат в Управителния съвет, където някои искат увеличение с 0.5%.
Повечето икономисти прогнозират само две повишения от четвърт пункт - следващия месец и през септември. Но Bank of America миналата седмица промени мнението си, предвиждайки стъпки за увеличение с 0.5% на всяка от двете срещи.
Лагард описа нахлуването на Русия като ключов момент, който може да се окаже „повратна точка за хиперглобализацията“, като същевременно ускорява зеления преход – и двете предполагат по-траен инфлационен натиск. Тя е начертала курс от минусови ставки до октомври, за да се върне към по-„нормални“ настройки.
Но въпреки че ЕЦБ действа много по-бавно от колегите си, някои все още се притесняват, че се движи твърде бързо, тъй като възстановяването от пандемията на континента се натъква на ценовия шок и намаляващото доверие във връзка с войната.
Тъй като цената на основните стоки нараства, почти половината от германските граждани казват, че е трябвало да намалят силно или много силно потреблението, според проучване, публикувано миналата седмица.
„Изглежда, че в този Управителен съвет има приоритет да се даде сигнал, че правят нещо по отношение на инфлацията, въпреки че има рискове за растежа“, каза Евелин Херман, икономист в Bank of America в Париж. „Това е много едностранна дискусия, която до голяма степен игнорира рисковете, че инфлацията може да предизвика точно обратното."
Призивите да се действа бавно, за да се отчете несигурната икономическа среда, станаха по-редки. Но дори когато дойдоха - като от члена на Изпълнителния съвет Фабио Панета - също имаше признание, че лихвите трябва да се повишат от рекордно ниските нива, за да се държат ценовите очаквания под контрол.
Пабло Ернандес де Кос миналата седмица обобщи промяната на тона, която остави под въпрос само размера на първоначално увеличение на лихвите.
Въпреки че подчерта, че нормализирането на политиката трябва да бъде „постепенно“, каза той, „от решаващо значение е очакванията за инфлация да останат закотвени и да се избегнат значителни косвени или вторични ефекти, които биха могли да изложат това закотвяне на риск“.