Непрозрачният свят на финансиране на търговията със суровини в Китай отново е в центъра на вниманието, пише Bloomberg.
Този път пазарите на метали са фокусирани върху инцидент в южната провинция Гуандун, при който няколко търговци твърдят, че са били измамени да предоставят кредити срещу фиктивни количества алуминий. Възможно е да са били отпуснати кредити за над 500 млн. юана (75 млн. долара), обезпечени със запаси от метала, съхранявани в склад в град Фошан, които се оказаха на значително по-ниска стойност.
Сумите, за които се говори, са сравнително малки, особено в контекста на пазара на алуминий в Китай. Най-големият производител в света е произвел през миналата година над 100 млрд. долара от лекия метал за всичко - от рамки за прозорци до автомобилни части. Но това, което плаши търговците, е сходството с много по-голям скандал преди осем години в северния пристанищен град Циндао, който предизвика криза на доверието в китайските пазари на метали.
Какво може да причини несъответствието в запасите?
Търговията със суровини, независимо дали става въпрос за пшеница, мед или петрол, обикновено е бизнес с голям обем и нисък марж. За да оптимизират паричните потоци, търговците често залагат активите си за заеми. В металургията това обезпечение е под формата на складови ордери, в които се записват подробности като количество, качество, собственост и местоположение на стоките.
Изготвянето на множество варанти за един склад с метали би позволило на собственика да получи достъп до заеми от повече от един кредитор - практика, която понякога се нарича "свръхзалог". При подобна процедура би могло да се стигне до разминаване между разписките и действителното количество метал.
Защо един търговец би поел този риск?
През последните месеци търговците, които и без това работят с минимални маржове, работят при още по-трудни условия за финансиране. Банките станаха по-предпазливи при отпускането на кредити заради по-големите ценови колебания, предизвикани от руската инвазия в Украйна, както и заради тревогите от някои големи загуби на пазара на никел.
Това подтикна някои от тях да търсят алтернативно финансиране, включително практиката, при която по-малки, частни фирми залагат стоките си пред по-големи, държавни търговци, за да получат пари в брой. Цените на суровините като цяло са по-високи и поради войната в Украйна, което означава, че запасите може да струват повече като валута за извършване на други инвестиции.
Рискът сега е, че по-големите търговци няма да отпускат заеми на по-малките си колеги, ако нямат увереност, че заемите им са обезпечени с валидни складови записи.
Как беше разкрит потенциалният фал?
Възможно е нестабилността на пазара да е изнервила кредиторите. Резкият спад на цените на алуминия след последната епидемия от Covid, блокирала целия град Шанхай, накара някои да се опитат да задържат заложения метал, опасявайки се, че кредитополучателите няма да могат да изплатят заемите си. Според запознати, които отказаха да бъдат назовани, тъй като става въпрос за частен случай, тогава се е проявило несъответствието между твърде много гаранции и недостатъчно алуминий.
Какво се случи по време на скандала в Циндао?
Инцидентът във Фошан е сравнително малък и засега включва само търговци. В Циндао именно банките, включително международните институции, се оказаха с най-голяма експозиция към търговец и неговите филиали, които многократно залагаха едни и същи запаси от метали, за да получат заеми за над 20 млрд. юана.
Но това само по себе си вероятно е поучително. Банките са си взели поука от скандалите в Циндао и други случаи на финансиране на суровини, което ги е направило по-предпазливи кредитори и е накарало търговците да търсят други споразумения, включително да вземат заеми от по-големи колеги. Китайският регулаторен орган също призова банките да засилят надзора, а оттогава използването на метали като обезпечение за финансиране намаля.
Други подобни измами извън Китай включват френските и австралийските банки, които през 2017 г. бяха засегнати от загуби по кредити на обща стойност над 300 млн. долара, след като откриха фалшиви документи за никел, съхраняван в азиатски складове, собственост на Access World, дъщерно дружество на Glencore Plc. А през 2020 г. сингапурският търговец на петрол Hin Leong (Pte) Ltd. фалшифицира документи, за да спечели търговско финансиране за продукти, които вече е продал.
Какви са потенциалните резултати?
Местната полиция в Гуандун провежда разследване и ще установи дали е имало измама, но тъй като въпросните ордери не са били регистрирани на Шанхайската фючърсна борса, най-голямата китайска стокова борса няма да бъде натоварена с проучването на регулаторните аспекти на случая. Вместо това кредиторите вероятно ще потърсят първо складовете за стоковите наличности, като изчакат разследванията да решат дали кредитополучателите са отговорни за загубите.
Според хора, запознати с информацията, инцидентът е довел до ефекта на доминото, при който редица складове в Китай са преустановили дейността си, за да проверят наличностите на метали на място.
Въпреки че китайското правителство и държавните му банки се готвят да разширят кредитирането, за да противодействат на неблагоприятните последици от пандемията върху икономиката, е малко вероятно тяхната щедрост да обхване и търговията със суровини. Поради това по-малките предприятия може да се затруднят да получат финансиране след поредния скандал.
Инцидентът оказва неблагоприятно въздействие и върху цените. Алуминият поевтиня в дните, в които започнаха да се разпространяват новините за възможната измама, а търговците ще продължат да бъдат предпазливи при покупката на метала, докато продължава да съществува такава несигурност относно собствеността. Налице е и рискът доверието да бъде отслабено на други важни пазари на продукти, които разчитат на складови записи, като мед, никел или цинк.