Нововъзникващият многополюсен свят вече включва валутните пазари – тъй като Китай и Русия, най-големите съперници на превъзходството на САЩ, стимулират директната търговия между своите валути, пише Bloomberg.
Месечните обеми на двойката рубла-юан нараснаха с 1067% до почти 4 милиарда долара от началото на войната в Украйна, тъй като двете нации се стремят да намалят зависимостта си от долара и да стимулират двустранната търговия, за да преодолеят настоящите и потенциални санкции на САЩ. Скокът съвпада с покачване на рублата до петгодишен връх спрямо юана.
Това е знак, че руснаците все повече се обръщат към китайски стоки, за да заменят закъсалия западен внос и международни марки, които изчезнаха от рафтовете на магазините. За Китай това създава най-новия тласък за интернационализацията на юана точно когато нарастващото напрежение със САЩ забавя този процес.
„Основните играчи на пазара на юан-рубли са корпорации и банки, но има и нарастващ интерес от страна на инвеститори на дребно“, каза Юрий Попов, валутен и лихвен стратег в Sberbank CIB JSC. „Обемът на спот пазара на Московската борса нарасна. Това се дължи на опасенията от санкциите, както и на намеренията на Русия и Китай да насърчат използването на национални валути в двустранната търговия."
Около 25,91 милиарда юана (3,9 милиарда долара) са били разменени за рубли на московския спот пазар досега през май, според изчисленията на Bloomberg. Това е почти 12 пъти повече от обемите през февруари, месеца, в който Русия нахлу в Украйна.
„Търговията рубла-юан непременно ще се повиши повече заради глобализацията на юана, а войната просто я ускори“, каза Стивън Чиу, стратег в Bloomberg Intelligence в Хонконг. „Русия ще търгува повече в юани и ще държи повече юанови резерви."
Междувременно обемът на двойката долар-рубла падна до най-ниското ниво от десетилетие на базата на 20-дневната средна стойност. Рублата се повиши със 118% спрямо долара между началото на март и края на май, въпреки че повечето търговци напуснаха двойката на фона на капиталовия контрол и принудителните продажби в долари, които я превърнаха в нефункционален пазар.
Намаляване на риска от доларите
Усилията на Русия и Китай да извършват не-доларови транзакции са част от по-широка стратегия за отхвърляне на рискове, набираща популярност сред няколко нововъзникващи пазара.
Саудитска Арабия планира да постави цената на някои петролни договори в юани, докато Индия проучва структура на плащане рупия-рубли. Глобалните централни банки диверсифицират резервите, което предизвиква спад в дела на долара в активите до 59% през последното тримесечие на 2020 г., най-ниското от 25 години, според Международния валутен фонд.
Санкциите срещу Русия за нейната инвазия в Украйна подчертаха уязвимостта на Китай към действията на САЩ. Всеки геополитически спор между тях би могъл да изолира китайската икономика от доминираната от долара финансова система, като същевременно подтикне други нации и чуждестранни инвеститори да съкращават юановите активи.
За Русия целта е незабавно оцеляване. Нацията зависи повече от Китай, отколкото от САЩ, за да поддържа търговията си. Втората по големина икономика в света представлява една четвърт от всички стоки, внесени от Русия, докато на САЩ се падат по-малко от 11%.
„Русия има много слаба местна производствена индустрия; така че санкциите означават, че Москва непременно ще трябва да разчита повече на Китай за машини и потребителски стоки“, каза Алвин Тан, ръководител на азиатската валутна стратегия в RBC Capital Markets в Сингапур. „В същото време китайските купувачи са примамвани от отстъпки за износ на руски стоки."
Въпреки последните промени, доларът остава най-желаното средство за размяна в света и основната двойка за търговия за повечето валути, включително рублата. Всъщност, след като руската централна банка сигнализира миналата седмица, че иска по-слаба валута, ежедневните обеми в рубли и долари се възстановяват до нормални нива.
„Очевидно е, че Централната банка на Русия се тревожи за силата на рублата“, каза Тан от RBC. „По-силната рубла изостря вътрешния икономически спад чрез затягане на финансовите условия, което оказва неблагоприятно въздействие върху данъчните приходи на Москва от износа на петрол и газ в чуждестранна валута“, добави Тан.
Що се отнася до Китай, делът на юана в международните транзакции остава незначителен, като намалява още след началото на войната.
„По-големите централни банки може да не са склонни да държат юана поради потенциален риск от западни санкции и съответната необходимост Китай да наложи отново капиталов контрол върху чужденци“, пише Джийн Фрида, стратег в Pacific Investment Management Company LLC, в бележка миналия месец. „Юанът трябва да продължи да привлича резервни потоци от по-малки страни, в които Китай доминира като търговски партньор."