Централните банки започват най-широкото увеличение на лихвите от над две десетилетия насам

Централните банки повишават бързо лихвените проценти в най-широкообхватното затягане на паричната политика от повече от две десетилетия насам, според анализ на Financial Times, който разкрива обрата в предишната им исторически хлабава позиция.

Според анализа на данните на централните банки, направен от FT, през последните три месеца политиците по света са обявили над 60 увеличения на текущите основни лихвени проценти - най-големият брой поне от началото на 2000 г. насам.

Цифрите илюстрират внезапния и географски разпространен обрат в изключително гъвкавата парична политика, възприета след световната финансова криза през 2008 г. и допълнително засилена по време на пандемията от коронавирус. През последното десетилетие лихвените проценти в повечето развити икономики се колебаеха около безпрецедентно ниски нива, а в някои случаи бяха отрицателни.

Внезапната промяна в политиката идва в момент, когато инфлацията в много страни достигна многогодишни върхове, подхранвана от нарастващите разходи за енергия и храни след нахлуването на Русия в Украйна през февруари.

Дженифър МакКеон, ръководител на отдела за глобална икономика в изследователската компания Capital Economics, заяви: "Световните централни банки започнаха най-координирания цикъл на затягане от десетилетия насам."

Сред 55-те основни лихвени проценти, които наскоро бяха увеличени, са тези на Федералния резерв и на Английската централна банка, които прекратиха десетилетията на свръх разхлабена парична политика и реагираха на рязкото покачване на цените с повишаване на лихвените проценти на последователни заседания.

Кристиан Келер, икономист в Barclays, заяви: "Цикълът на затягане е наистина глобално явление."

В началото на май Фед повиши основния си лихвен процент с 50 базисни пункта до диапазона от 0,75% до 1%, което е най-голямото увеличение от 2000 г. насам. Английската централна банка повиши лихвените проценти на последните четири заседания, като с увеличението през май основната лихва достигна 1%.

Европейската централна банка изглежда ще повиши разходите по заемите за първи път от 2011 г. насам през юли и ще прекрати осемгодишния си експеримент с отрицателни лихвени проценти през септември. Очаква се централните банки на Канада, Австралия, Полша и Индия да повишат лихвените проценти през следващите седмици.

Въпреки това лихвените проценти все още са ниски според историческите стандарти и икономистите предупредиха, че последните увеличения са само началото на глобален цикъл на затягане.

МакКеон заяви, че от 20-те основни централни банки в света 16 вероятно ще повишат лихвените проценти през следващите шест месеца. Затягането на лихвените проценти се очаква да бъде най-бързо в САЩ и Великобритания. Пазарите очакват увеличение на основните лихвени проценти с поне 100 базисни пункта до края на тази или в началото на следващата година в еврозоната, Канада, Австралия и Нова Зеландия.

Келер заяви, че широкоразпространената тенденция увеличава вероятността създателите на политиката да обмислят по-съществени стъпки: "Обявяването на неочаквано по-големи стъпки е по-лесно, ако всички останали ги правят."

Нововъзникващите пазари в Латинска Америка започнаха цикли на затягане през миналата година, тъй като техните икономики бяха засегнати от пандемията. Бразилия повиши лихвените проценти 10 пъти за малко повече от една година до 12,75%, в сравнение с едва 2% през март миналата година. Мексико, Перу, Колумбия и Чили също повишиха разходите по заемите.

Силвия Дал'Анджело, икономист в компанията за управление на инвестиции Federated Hermes, заяви, че централните банки на развиващите се пазари "са реагирали по-силно на появата на повишена инфлация".

В Африка Гана, Египет и Южна Африка са увеличили лихвите си.

Въпреки че инфлацията в Източна Азия е по-ниска, миналия четвъртък Bank of Korea повиши основния си лихвен процент за втори пореден месец, а Bank Negara Malaysia изненада пазарите с повишение от 25 базисни пункта по-рано този месец.

Една от големите икономики, които се противопоставят на тенденцията, е Китай, където нарастващите икономически щети от широко разпространените ограничения заради Covid и проблемите в сектора на недвижимите имоти накараха официалните лица да намалят основния лихвен процент по едногодишните кредити с 10 базисни пункта от 3,8% на 3,7%. Частните кредитори също понижиха лихвите по ипотечните си кредити.

Японската централна банка запази ангажимента си да поддържа доходността на нулево равнище, включително чрез разширяване на баланса си, ако е необходимо.

Банката на Русия, която агресивно повиши лихвените проценти през миналата година и в началото на инвазията си в Украйна, ги намали три пъти през последните месеци, отразявайки стабилизирането на рублата.