Енергийните министри на страните от Г-7 призоваха групата на страните производителки на петрол на ОПЕК да произведат повече петрол, тъй като руската война в Украйна издигна цените на суровия петрол до най-високите им нива от десетилетие, предава Financial times.
Призивът беше вписан в заключителното комюнике на срещата на министрите на енергетиката и околната среда на Г-7 в Германия, която заема ротационното председателство на групата на развитите индустриални икономики.
Министрите отбелязаха, че войната е предизвикала повишаване на цените на петрола, газа и въглищата, което е довело до скок на инфлацията, която оказва огромно напрежение върху домакинствата с ниски доходи, както и върху бизнеса и индустрията.
„Призоваваме страните производителки на петрол и газ да действат по отговорен начин и да реагират на затягането на международните пазари, като отбелязваме, че ОПЕК има ключова роля,“ казаха министрите.
Те също така заявиха, че е въпрос от „особена спешност“ за ЕС да намали зависимостта си от руския природен газ и подчертаха важната роля, която увеличените доставки на втечнен природен газ могат да играят „за да се смекчи опасността от потенциалните прекъсвания на доставения по газопровода газ, особено за европейските пазари“.
По-рано този месец лидерите на Г-7 поеха ангажимент страните им да премахнат зависимостта си от руската енергия, включително чрез забрана на вноса на руски петрол.
ЕС също така обсъжда варианта за ембарго на руския суров петрол, въпреки че Унгария е против.
Въпреки общата позиция на Г-7 относно петрола, не е ясно дали страните производителки на петрол ще се вслушат в призива им за повече действия. Саудитска Арабия се съпротивлява на западния натиск да ускори увеличаването на производството си, за да помогне за свалянето на цените, настоявайки, че няма липса на доставки.
Групата ОПЕК+, която включва Русия, намали производството си по време на пандемията, след което започна да го възстановява постепенно със скорост от 400 000 барела на ден всеки месец. Цените на петрола почти се удвоиха през последната година и сега той се търгува на близо 120 долара за барел, най-високото ниво от 2014 г. насам, което доведе до критики към държави от Персийския залив като Саудитска Арабия, която има свободен производствен капацитет.
Кралството не запълва липсите, породени от членове, които имат проблеми с възстановяването на производството. Мнозина вече твърдят, че групата не снабдява адекватно пазарите.
Саудитска Арабия сигнализира този месец, че ще подкрепи Русия като член на ОПЕК+ въпреки затягането на западните санкции срещу Москва.
Принц Абдулазиз бин Салман, саудитският енергиен министър, каза, че Рияд се надява „да сключи споразумение с ОПЕК+ . . . което да включва Русия“, настоявайки, че „светът трябва да оцени тежестта“ на съюза на производителите.
Коментарите му дадоха важен знак за подкрепа за Русия от традиционен съюзник на САЩ и се появиха на фона на засилващите се усилия на Запада за изолиране на Москва и спадащото производство на петрол в Русия.
Министрите от Г7 също така обещаха за пръв път да декарбонизират своите енергийни сектори до 2035 г. и в крайна сметка да прекратят производството на енергия от въглища, което е част от усилията за намаляване на емисиите на парникови газове.
Този ангажимент е значителен ход за страните членки на Г-7 Италия, Япония и Канада. САЩ и Германия вече бяха поставили декарбонизацията като цел до 2035 г, а Обединеното кралство си е поставило дори по-ранен срок за това.
Министрите обаче не обещаха да прекратят въглищната енергия до 2030 г. по предложение, направено от Берлин. То беше премахнато от дневния ред заради съпротива от САЩ и Япония по думите на запознати с дискусиите.
В публичното си изявление Г-7 обещава „постигане на предимно декарбонизиран сектор на електроенергията до 2035г.“ и предприемане на „конкретни и навременни стъпки към пълно премахване на електроенергията, произвеждана от въглища“.