Турция няма да бърза да се откаже от съпротивата си срещу присъединяване към НАТО на Швеция и Финландия до следващия месец, когато лидерите на страните-членки на алианса се срещнат за среща на върха през юни, каза старши съветник на президента Реджеп Тайип Ердоган за Financial Times.
Турция първо очаква „конкретни стъпки“ от двете скандинавски държави по исканията си, които включват признаване на сирийската кюрдска групировка, която се бори срещу „Ислямска държава“, за „терористична“ и екстрадиране на 40 души, които Анкара иска да обвини в своите съдилища, каза Ибрахим Калин в телевизионни изказвания след среща с шведски и финландски преговарящи в Анкара в сряда.
Историческите заявки на Финландия и Швеция за влизане в западния отбранителен алианс след нахлуването на Русия в Украйна висят на косъм, след като Турция, втората по големина армия на страна в НАТО, заплаши да блокира разширяването заради подкрепата на страните за групировки, които застрашават нейната сигурност. Кандидатите трябва да получат единодушно одобрение от членовете на НАТО.
„Не сме под натиск и няма да бързаме с този процес преди срещата на върха“, насрочена за 29-30 юни в Мадрид, каза Калин. „Освен ако опасенията за сигурността на Турция не бъдат посрещнати с конкретни стъпки в рамките на определен срок, ние много ясно заявихме, че процесът няма да продължи“.
НАТО заяви, че иска Швеция и Финландия да участват в срещата на върха със специален статут, както и да ускорят присъединяването си, след като изоставиха дълга история на неутралитет и по-рано този месец кандидатстваха за влизане в блока. В отговор на това Русия предупреди, че ще има „последици“.
Войната в Украйна наруши реда за сигурност в Европа и обедини голяма част от континента срещу това, което тя вижда като обща заплаха, идваща от Русия. Докато Турция осъди инвазията и снабди Киев с критични военни доставки, тя не се присъедини към други членове на НАТО при налагането на санкции срещу Русия, с която има тесни търговски, енергийни и отбранителни връзки.
Ан Линде, министър на външните работи на Швеция, каза в туит след срещата: „Беше договорено диалогът, воден в конструктивен дух, да бъде продължен“.
Няколко европейски държави наложиха ограничения за износ на отбранителни доставки за Турция, след като тя нахлу в съседна Сирия през 2019 г., за да атакува отрядите за защита на народа (YPG), кюрдска милиция, която се бори заедно със САЩ срещу Ислямска държава.
Ердоган каза тази седмица, че неговите въоръжени сили подготвят нова трансгранична офанзива срещу YPG. Турция твърди, че YPG е продължение на Кюрдската работническа партия, която води четири десетилетия бунт на турска земя и е призната за терористична организация от САЩ и Европейския съюз.
Калин отбеляза „положително отношение“ към изискването на Анкара Финландия и Швеция да се откажат от оръжейното си ембарго и че техните пратеници са съобщили, че „има политическа воля“ за включване на YPG като терористична организация.
Турция иска Швеция да екстрадира 28 души, а Финландия да предаде 12 души заради предполагаемите им връзки с кюрдските екстремисти и ислямска мрежа, която Анкара обвинява в организирането на неуспешен преврат през 2016 г., каза Калин.
Ердоган нарече Швеция и Финландия „гнезда на тероризъм“ и каза, че приемането им в НАТО би означавало посрещане на терористични организации в блока.
„Трябва да има промяна в парадигмата“, каза Калин. „Като един от най-важните съюзници на НАТО, ако опасенията за сигурността на Турция не бъдат разгледани, е изключено да има напредък по какъвто и да е процес“.