Замърсяването с пластмаса и опасността, в която поставя океаните, продължават да растат, но индустрията води и до други, не толкова познати последствия – процесът на производство на пластмаса генерира огромни количество парникови газове, пише Bloomberg.
Нефтохимичните продукти са ключов компонент за производството на пластмаса и емитират до 2% от глобалните емисии в атмосферата, което е еквивалентно на емисиите от всички самолетни полети. Декарбонизацията на пластмасовата индустрия е дори по-сложна от други трудни за декарбонизиране индустрии като циментовата и стоманената. Това е така, защото както първичните материали, така и самото производство използват изкопаеми горива.
Въпреки това производството на пластмаса може да стане неутрално до 2050г., според доклад на BloombergNEF. За да се постигне това са нужни 759 милиарда инвестиции за електрифицирането на така наречените „разбиващи“ заводи – заводи, които разбиват природния газ до молекулни частици, необходими за производството на пластмаса. В допълнение, докладът стига до заключението, че трябва да се инвестират средства и във изследователската сфера, за да може да се премине на сурови материали като биогоривата.
Авторите на доклада смятат, че тези инвестиции трябва да започнат незабавно. „Инвестициите на високо равнище трябва да започнат преди края на десетилетието, ако петрохимическата индустрия иска да се надява да достигне въглеродна неутралност“, каза Илхан Савут, анализатор в екипа за устойчиви материали в BNEF и един от главните автори на доклада. „Инвестициите днес ще бъдат ключови за овладяването на дългосрочните разходи и дивиденти след 2035г.“.
Докладът дава насоки за постигане на въглеродна неутралност дори като се вземе предвид, че производството на пластмаса ще нараства с 3% на година. Петролната индустрия смята, че пластмасата би била перспективна ниша след като традиционната употреба на изкопаеми горива намалее.
Докладът с наименование „Декарбанизация на нефохимичните продукти – път към въглеродна неутралност“ идва със значителната уговорка, че взема предвид само емисии от Обсег 1 и Обсег 2. Това са директни емисии от производството на продукта и енергийните източници, необходими за него. Емисиите от Обсег 3, когато пластмасата се гори за гориво например – все по-често срещана практика – не са включени и биха могли, в зависимост от изчисленията, да удвоят общите емисии на индустрията.
Въпреки че 759 милиарда долара е голяма цифра, това е само 1% от 172-та трилиона долара, които BNEF смята, че ще са необходими за декарбонизация на целия енергиен сектор по света до 2050 година. С подобни разходи въглеродно неутралните нефтохимични продукти няма да бъдат рентабилни за десетилетия напред. Ще се наложи да се използва субсидия или въглероден данък в размер на 250 долара на тон, за да се балансират бюджетите на компаниите, които са готови да направят промяната в производството си.
Докладът не засяга големите проблеми, които се създават за околната среда от изхвърлянето на пластмасовите изделия като бутилки за вода и маски за лице. Тези материали не само че убиват флората и фауната в океаните, но се разпадат на малки частици, които впоследствие се оказват в питейната вода, като следи от тях наскоро са намерени дори и в човешка кръв.
Джулия Атууд, председател на отдела за устойчиви материали в BNEF, заяви, че индустрията трябва да помисли как да намали отпадъците, които се създават от продуктите ѝ, особено изделията от пластмаса за еднократна употреба. „Цялата верига на доставки е отговорност на производителя на пластмаса“, казва тя.