Европейската комисия вероятно ще предложи в понеделник ограничаването на държавния дълг в страните от ЕС да бъде спряно и през 2023 г. на фона на голямата икономическа несигурност и рязкото забавяне на растежа, причинено от инвазията на Русия в Украйна, съобщиха "Ройтерс" и "Политико", позовавайки се на свои източници в Брюксел.
Бюджетните правила на Европейския съюз, Пактът за стабилност и растеж, бяха създадени, за да защитят стойността на еврото. Те бяха спрени в началото на пандемията през 2020 г., за да се даде възможност на правителствата да се борят с икономическите последици от COVID-19.
Те трябваше да бъдат възстановени през 2023 г., но новите рискове за икономиката от войната в Украйна, нов скок в цените на енергията и храните и въздействието върху доверието на потребителите и бизнеса ще накарат Комисията да преосмисли плановете си.
„Условията за запазване на общата клауза за суспендиране на правилата през 2023 г. и деактивирането й от 2024 г. са изпълнени“, ще се казва в съобщението на ЕК в понеделник, казаха служители.
Миналия понеделник Комисията прогнозира, че в резултат на войната в Украйна икономическият растеж в еврозоната през 2022 г. ще бъде 2,7%, а не прогнозата от 4,0% през февруари.
Голяма част от растежа тази година ще се дължи на ефекта на пренасяне от 2021 г., което сочи към нова нестабилност на икономиката на ЕС, причинена от войната в Украйна.
Още през март Комисията заяви, че през 2023 г. няма да приложи едно от най-оспорваните правила в суспендираната рамка, според която правителствата трябва да намаляват дълга всяка година с 1/20 от превишението над 60% от БВП.
Държави като Италия, с дълг от 160% от БВП, или Гърция с повече от 200%, просто няма да могат да се съобразят.
Отново през март финансовите министри от еврозоната се договориха да затегнат малко фискалната политика следващата година след три години вливане на милиарди в икономиката поради пандемията, но също така да бъдат готови с повече пари, ако войната в Украйна го наложи.
Очакването за удължаване бе предвидено дори в северните страни като Нидерландия. Но дискусията на Комисията се проточи поради разногласия между комисаря по икономиката Паоло Джентилони, който подкрепя удължаването, и изпълнителния вицепрезидент Валдис Домбровскис, който подкрепя връщането на правилата.
Когато комисарите се срещнаха на редовното си заседание в сряда тази седмица, те най-накрая взеха решение за едногодишно удължаване, като същевременно се съгласиха да държат силно задлъжнелите страни под по-строго наблюдение, казаха служителите. Предложението сега отива в столиците на ЕС, които ще имат последната дума.
Срещата на финансовите министри на ЕС ще обсъди предложеното удължаване във вторник, но вероятно няма да стигнат до решение, каза един служител.
Държавните дефицити и дълговите заеми в еврозоната се свиват леко през 2021 г. в сравнение с предходната година, но остават над нивата отпреди пандемията - съответно средно 5,1% и 95,6% според "Евростат".