Анна Варжицкая разказа пред The Wall Street Journal, че наскоро е била в Казахстан, за да разговаря с местни клонове на европейски доставчици, за да закупи производствено оборудване от Азия и да замени бързо намаляващия инвентар на нейната компания от промишлено лепило, сачмени лагери и филтърни системи.
ТехноВита, дистрибутор на производствено оборудване, базиран в руския град Самара по поречието на река Волга, се бори за своето оцеляване. Следващата спирка на г-жа Варжицкая беше Киргизстан.
„Никой не се отпуска и не се отказва“, каза 32-годишната жена. „Може би качеството на продуктите, които внасяме, ще бъде по-лошо и цените ще бъдат по-високи, което ще се отрази на инфлацията и цените, но работните места все още са налице“.
Руските фирми се борят да намерят нови доставчици и променят продукти и процеси, за да се адаптират към санкциите, наложени от Запада след инвазията на Русия в Украйна в края на февруари. Износителите променят маршрутите си, а вносителите се борят със закъсненията.
„Да, войната е лоша и хората умират, но как да повлияем на това?“ каза г-жа Варжицкая. „Трябва да работим, трябва да изхранваме семействата си и всеки се опитва да намери начини да намери решение, което да задоволи всички.”
Очаква се санкциите да тласнат руската икономика към дълбока рецесия, което допълнително ще стресира бизнеса на страната. Брутният вътрешен продукт се очаква да падне с 8,5% тази година, което е най-големият спад от началото на 90-те години, според Международния валутен фонд. Данните, публикувани миналата седмица, показват, че продажбите на нови автомобили, ключов индикатор за потребителските настроения, са паднали с над 78% на годишна база през април, според базираната в Москва Асоциация на европейския бизнес.
Инфлацията в Русия се повиши и много чуждестранни предприятия закриха врати. Но рафтовете на магазините до голяма степен остават заредени и загубите на работни места са скромни. Ситуацията вероятно ще се влоши, тъй като санкциите тепърва ще оказват влияние, а на предприятията им свършват запасите.
IMZ-Ural, емблематичният производител на мотоциклети с кош, използвани от Червената армия през Втората световна война, затвори скоро след началото на войната. „Бяхме ударени от двете страни“, каза главният изпълнителен директор на Урал Иля Хаит. „Не можахме да внесем нищо и не можахме и да изнесем стока.“
Ural изнася 95% от продукцията си и внася около 80% от компонентите си, включително амортисьори от Италия, горивни инжектори от Япония и части за спирачки от Испания.
Компанията премества производството, заедно с някои от своите 150 служители, от Ирбит в Русия към нова поточна линия в Казахстан, на около 360 мили югоизточно. „Това е амбициозна цел, но се надяваме да възобновим производството до август“, каза г-н Хаит. "Както изглежда в момента, е малко вероятно да се върнем в Русия, но трябва да се адаптираме, няма друг начин."
За компаниите, които могат да купуват вносни продукти, действителното им получаване е друго предизвикателство. „Старите маршрути, начертани с молив на карти, стават все по-практични“, каза Михаил Маркин, ръководител на бизнес развитие в базираната в Москва логистична компания Major Cargo Service.
Компанията, която работи с повече от 2000 клиенти в Русия, наблюдава спад на вноса с 50% до 70% в зависимост от произхода му. Санкционираните стоки не идват, но доставките на други продукти като дрехи и уреди бавно се увеличават, тъй като рублата се стабилизира и логистичните компании намират заобиколни решения, каза той. Руските компании, които разчитат на санкционирани части, също започват да правят нови поръчки след преминаване към доставчици в страни, които остават приятелски настроени към Русия, каза г-н Маркин.
Маршрутите за доставка често са по-сложни, по-дълги, по-скъпи и имат по-нисък капацитет, отколкото в миналото, каза той. Клиентите искат повече подробности за пътуването, което техните продукти ще предприемат. „Те искат да погледнат картата и вие да им кажете колко точно ще струва всяка стъпка“, каза г-н Маркин.
Вместо да използваме камиони, които не могат да преминат руската граница, стоките се натоварват на кораби в пристанища в Южна Европа, пристигат в Турция и оттам се прехвърлят на турски кораби, които ги доставят през Босфора до пристанището Новоросийск. Оттам те се натоварват на камиони, казва Г-н Маркин.
Друга възможност е стоките да се натоварят на влакове, които могат да преминат границата, след което да се преместят в големите градове и отново да се поемат от камиони, които да ги докарат до крайната им дестинация.
Разходите за доставки от Европа са се увеличили двойно и доставчиците вече не предлагат дългосрочни цени. „Имаме цена само до края на седмицата“, казва той.
Маршрутите в Азия поемат голяма част от трафика, като пристанището във Владивосток е станало много по-оживено, а транссибирската железница също се пълни, добавя той. Руските товарни компании се насочват към Китай и други азиатски страни според г-н Маркин. Като цяло цената на транспорта от Китай е намаляла от февруари насам, но времето за доставка не е толкова предвидимо.
Търсенето на марката кафе Alta Roma се е увеличило в Русия след като други марки като Lavazza се изтеглиха от пазара. Но доставянето на кафето в страната е бавно и скъпо, каза Франческо Капобианко, съсобственик на руско-швейцарската компания Almafood, притежаваща марката.
Alta Roma е внесла между два и три контейнера през март и април, което е много по-малко от обичайните 10 на месец, казва г-н Капобианко. Един от контейнерите се е забавил 20 дни в Истанбул през март. Вноса със камиони от Европа пък струва на фирмата 12 000 евро на контейнер през април, докато преди инвазията цената е била 4000 евро.
При сегашните темпове на доставки инвентарът на компанията ще се изчерпа през юни. Ако доставките на кафе не се подобрят, руснаците „ще трябва да пият чай, малц или водка“, казва г-н Капобианко.