Данъчни промени ще стимулират инвестициите в офшорния черноморски газ на Румъния

След години на застой в сряда румънските законодатели одобриха законодателство за намаляване на данъците върху бъдещите приходи от офшорни газови проекти, надявайки се, че това ще отключи инвестиции в Черно море за извличане на значителните му залежи, пише Bloomberg. 

Докато Европа се бори с енергийна криза на фона на войната в Украйна, анализатори казаха, че Румъния може в дългосрочен план да оспори доминиращата роля на руския "Газпром" в Централна и Източна Европа, да диверсифицира доставките на газ и да донесе милиарди евро приходи.

OMV Petrom, контролирана от австрийската OMV, и други производители на газ са прекарали 15 години и милиарди долари в подготовка да използват румънските 200 милиарда кубически метра газ в Черно море.

Въпреки това, забранителният данък върху допълнителните приходи от газ, въведен преди четири години, отложи всички проекти освен един и допринесе за излизането на Exxon от страната.

Остава да видим дали новото законодателство, което намалява данъка и премахва ограниченията за износ, е достатъчно, за да върне проектите отново в игра.

"Целият този законодателен проект, който отне непростимо много време, в крайна сметка е приемлив компромис и за двете страни", каза независимият консултант и бивш енергиен министър Разван Николеску пред "Ройтерс". „Инвеститорите могат да загубят повече, като не развиват проектите.

OMV Petrom отложи до 2023 г. окончателното инвестиционно решение за своя дълбоководен проект Neptun Deep, където откри 1,5-3 трилиона кубически фута газ. В партньорство с държавния производител на газ Romgaz, първият газ може да дойде най-рано в края на 2026 г.

Black Sea Oil & Gas, контролирана от частната инвестиционна компания Carlyle Group LP, вече пристъпи напред с плановете си за добив на приблизително 10 милиарда кубически метра газ при правителствени гаранции, че офшорният данък ще бъде намален. Производството му ще започне през юни.

И двете компании отказаха коментар, докато законът не влезе в сила. От браншовата асоциация заявиха, че законът е подобрение, но може да бъде усъвършенствано.

Енергийна сигурност

Новият закон налага прогресивен данък от 15% до 70% върху допълнителния доход, обвързан с цени на газа, по-високи от 85 леи (18,08 долара) за MWh, като инвеститорите могат да приспадат разходи и инвестиции до 40%.

Той също така премахва ограниченията за износ на газ и посочва, че данъчният режим няма да се променя по време на срока на проектите – разглеждан като гаранция за стабилност за инвеститорите.

Въпреки това, изменението в последния момент позволява на правителството да наложи временни тавани на цените и ограничения за продажба, за да покрие битови и отоплителни нужди при спешни случаи, което ерозира разпоредбите за стабилност, казаха анализатори.

Още по темата

Правителството на Румъния фиксира цените на тока и природния газ за една година напред

Ще има отлив на руски и украински туристи, но за нас Румъния е структуроопределящият пазар

Румъния вероятно ще увеличи лихвените проценти, за да укроти инфлацията

Румъния ще е в ОИСР до 2030 г., наваксва за еврозоната и чака първите траншове от ЕС

"Ние гарантираме енергийната сигурност на Румъния, защото правителството може да се намеси във всеки един момент, за да пренасочи газа към румънския пазар в случай на енергийна криза", каза пред депутатите министърът на енергетиката Върджил Попеску.

През 2021 г. Румъния имаше най-високата ефективна данъчна ставка за добив на газ в морето сред съответните европейски държави от 51%, приблизително десет пъти по-висока от средната, според проучване на консултантска компания PwC от името на индустриалната асоциация.

Новият закон може също да насърчи повече проучване на газ, въпреки че държавната агенция за минерални ресурси не е продавала нови концесии от 12 години и многократно е отлагала плановете за търг за 28 нови периметъра, включително шест офшорни.

Правилата ще важат и за крайбрежните периметри по-дълбоки от 3000 метра, което ще помогне на Romgaz да използва своето газово находище Карагеле, където обяви най-голямото си откритие от три десетилетия.