Финландия кандидатства за присъединяване към отбранителния алианс НАТО, за да възпре потенциална агресия от страна на Русия, докато нейният съсед води пълномащабна война в Украйна.
Официалното решение беше взето в неделя и изисква ратифициране от парламента, каза президентът Саули Ниинисто на пресконференция в Хелзинки. Това идва само дни след като Ниинисто и министър-председателят Санна Марин казаха, че скандинавската страна „трябва незабавно да кандидатства за членство в НАТО“.
Планът има широка подкрепа в парламента в Хелзинки.
Финландия беше вкарана в лоното на Северноатлантическия договор от руската инвазия в Украйна на 24 февруари и привлича съседна Швеция, като решението на управляващата партия в тази страна е насрочено за по-късно в неделя в Стокхолм. Атаката на Москва промени общественото мнение в двете страни за дни, като политиците бързо започнаха процеса за присъединяване.
„Това е абсолютно монументална промяна в политически план в тези страни, защото те имат възможността вече три десетилетия да се присъединят към НАТО, а Швеция дори по-дълго от това, но избраха да останат извън него“, каза Елизабет Брау, старши сътрудник в American Enterprise Institute, пред Bloomberg. "Това наистина е изключителна стъпка и огромно развитие в политическо отношение."
Този ход вече е воден за третият определящ момент във финландската история, завършващ вековния стремеж на скандинавската нация да бъде считана за пълноценна част от Запада.
След като спечелиха независимост през 1917 г. след повече от 100 години като Велико херцогство на Руската империя, финландците водят две войни със Съветския съюз, отстъпвайки части от територията си през 1944 г. След това Финландия преминава на пръсти през ерата на неутралитет по време на Студената война - по необходимост, а не по избор – снишавайки се пред заплахата от Москва, като същевременно запази независимостта си в политика, която стана известна като "финландизация".
След разпадането на Съветския съюз, скандинавската страна веднага потърси влизане в Европейския съюз след Швеция, като двете се присъединиха към ЕС през 1995 г.
Оцеляване
Бившият президент Мауно Койвисто беше попитан в миналото каква е идеята за Финландия, ако не е част от Русия. Прочутият му отговор с една дума бе: „Оцеляване“.
В този дух страната с 5,5 милиона души население винаги е била нащрек. Тя охранява граница, дълга приблизително 1300 километра, има резерв от 900 000 войници и е в състояние да разположи 280 000 от тях по време на война. Придържа се към система, базирана на наборна служба, при която повечето мъже и някои жени преминават военно обучение, което продължава от шест месеца до една година.
Военното оборудване на Финландия е съвместимо с оборудването на НАТО и включва голям брой артилерия и танкове. През декември страната реши да закупи 64 многоцелеви изтребители F-35A на Lockheed Martin Corp., за да замени остарелите си F/A-18 Hornets в поръчка за 10 милиарда евро.
„Финландия ще увеличи максимално своята сигурност“, каза Ниинисто.
Управляващите социалдемократи в съседна Швеция планират в неделя да разкрият позицията си за членството в НАТО, точно когато политиците се стремят да успокоят опасенията, че Турция може да провали кандидатурата им, позовавайки се на опасения относно кюрдски „терористи“. Скандинавските страни бяха посрещнати с широка подкрепа от външните министри на НАТО, които се събраха в Берлин в събота, а генералният секретар Йенс Столтенберг многократно каза, че двете ще бъдат горещо приветствани. Военният блок единодушно въвежда нови членове.
Президентът Ниинисто се обади на руския президент Владимир Путин в събота, за да каже, че скандинавската страна планира да се стреми към членство в НАТО. Този ход би бил „грешка, защото няма заплахи за сигурността на Финландия“, каза Путин на своя финландски колега, според изявление на Кремъл, добавяйки, че може да навреди на отношенията между страните.
Русия намекна за перспективата за повече войски на границата или за внасяне на ядрени оръжия в своя балтийски анклав Калининград в отговор.
„Това е карта, която руснаците играят от 2014 г.“, каза Анна Висландер, директор за Северна Европа в Атлантическия съвет. „Смятаме, че те имат такива оръжия в Калининград още от 2018 г. и сме взели предпазни мерки поради това."
Според скорошно проучване 84% от финландците смятат, че Русия представлява значителна военна заплаха, и са почти единодушни в това, че съседът им е „нестабилен и непредсказуем“, като само 2% отхвърлят тази характеристика на Русия. Политиците казват, че няма непосредствена заплаха.
„Няма нищо ново в Русия да се противопоставя на членството в НАТО на Финландия, а също и на Швеция“, каза Ате Харяне, депутат от Зелените и член на парламентарната комисия по отбрана, в интервю за телевизия Bloomberg в петък. „Естествено е, че докато вървим напред, те ще покажат някакъв протест“, но „не съм много притеснен, ние сме готови“.
До момента единственото действие от страна на Москва е, че изпълни заканата си от петък и спря от полунощ в събота доставките на електричество за Финландия. Това не доведе до прекъсване на електричеството, тъй като Хелзинки компенсира намаляването на подадените количества с допълнителен внос от Швеция.
Досега Финландия покриваше около 10% от потреблението си на електричество с внос от Русия.