Световните хранителни проблеми се трупат, докато Индия ограничава износа на пшеница

Ходът на Индия за ограничаване на износа на пшеница ще се отрази на световните селскостопански пазари, разкривайки колко ограничени са глобалните доставки след войната в Украйна и заплашвайки още повече да повиши цените на храните.

Правителството в Делхи заяви в уведомление, датирано от 13 май, че ще спре продажбите на пшеница в чужбина, за да управлява продоволствената си сигурност. Това предизвика критики от министрите на земеделието от Г-7, които казаха, че подобни мерки влошават световната криза.

Изненадващо е, че Индия дори не е изтъкнат износител на световната сцена. Фактът, че решението ѝ може да има толкова голямо въздействие, подчертава мрачната перспектива за световните доставки на пшеница. Войната осакати износа на Украйна и сега сушите, наводненията и горещите вълни застрашават реколтата в повечето големи производители.

„Ако тази забрана се случваше през нормална година, въздействието щеше да бъде минимално, но загубата на обеми в Украйна изостря проблемите“, каза Андрю Уайтлоу, анализатор на зърнени култури в базираната в Мелбърн Thomas Elder Markets, пред Bloomberg.

Решението на Индия да спре износа на пшеница дойде след като рекордна гореща вълна изсуши реколтата по време на решаващ период, стимулирайки оценките за спадащи добиви. Рискът от намалено производство създаде дилема за Индия, която се опита да запълни празнината на пазарите, тъй като недостигът в износа на Украйна тласка купувачите към алтернативни източници.

Индия даде приоритет на вътрешния пазар, въпреки че този ход рискува да урони нейния международен имидж на надежден доставчик. Премиерът Нарендра Моди е изправен пред разочарование на родна земя от нарастваща инфлация, проблем, който свали предишното правителство и проправи пътя за неговото собствено издигане на власт.

Индия все пак ще одобри износ за страни, които се нуждаят от пшеница за нуждите на продоволствената сигурност и въз основа на исканията на техните правителства. Освен това ще позволи пратки, за които вече са издадени неотменими акредитиви. Индийската пшеница обикновено отива в Бангладеш, Шри Ланка, Обединените арабски емирства и Индонезия.

„Насочването на износа на пшеница през правителствените канали не само би гарантирало задоволяване на истинските нужди на нашите съседи и страни с хранителен дефицит, но и би контролирало инфлационните очаквания“, се казва в изявление на индийското министерство на храните. Допълни се, че страната разполага с достатъчни хранителни запаси.

Търговците са разочаровани от политиката. Ден преди да бъде обявено спирането на износа, правителството заяви, че изпраща търговски делегации в страни от Африка, Азия и Близкия изток, за да проучат възможността за увеличаване на износа на пшеница. Министерството на храните също заяви, че не вижда нужда да контролира износа, след информация в Bloomberg, че властите обмислят този ход.

„Много износители и реални потребители по света имат ангажименти за закупуване на индийска пшеница, които трябва да се спазват“, каза Виджай Айенгар, председател и управляващ директор на базираната в Сингапур Agrocorp International, която търгува около 12 милиона тона зърно годишно.

Забраната може да предизвика яростна търговия, когато селскостопанските пазари отворят отново в понеделник. Референтните цени на пшеницата в Чикаго скочиха с 6,2% през последната седмица, докато фючърсите за пшеница в Париж се покачиха до най-високите стойности за всички времена поради опасения, че екстремните метеорологични условия оказват натиск върху световната реколта. Забраната на Индия ще увеличи рисковете за доставките.