Заявките на Финландия и Швеция за членство в НАТО са все по-ясни
На фона на руската инвазия страните все по-ясно заявяват желанието си да се възползват от "чадъра" на Северноатлантическия договор
Обновен: 14:32 | 12 май 2022
Финландия и Швеция предприемат последните стъпки за присъединяване към отбранителния алианс НАТО, подтикнати от пълномащабната война, която Русия води в Украйна. Очаква се в четвъртък финландският президент Саули Нийнистьо да заяви подкрепата си за членството, а в Швеция управляващите социалдемократи вероятно ще обявят подкрепата си след заседание на ръководството на управляващата партия в неделя, пише Bloomberg.
Скандинавските страни се стремят да възпрат агресията на Русия, която на 24 февруари нахлу в Украйна и заплаши двете държави с последствия, ако се присъединят към Организацията на Северноатлантическия договор. Нападението, което руският президент Владимир Путин неколкократно нарече "неизбежно", промени общественото мнение в двете скандинавски страни за една нощ в полза на присъединяването.
"Президентът Путин си мислеше, че може да предизвика разделение, но постигна обратното", заяви министър-председателят на Швеция Магдалена Андершон пред репортери в сряда на съвместна пресконференция с министър-председателя на Обединеното кралство Борис Джонсън. "Днес стоим тук, по-обединени от всякога, и с амбицията да заздравим още повече връзките си."
С началото на войната финландските политици се задействаха, след като забелязаха съдбоносната промяна в обществените нагласи и отчетоха липсата на уважение от страна на Русия към суверенитета на нейните съседи. Те се впуснаха в дипломатическа обиколка, посещавайки съюзници от НАТО - от президента Джо Байдън до германския канцлер Олаф Шолц, за да съберат подкрепа за кандидатурата, и деликатно подканяха Швеция да се присъедини, като искаха да се уверят, че най-голямата скандинавска държава няма да пропусне момента.
Живееща в сянката на военната мощ на източния си съсед, Финландия с население от 5,5 млн. души защитава граница с Русия, дълга близо 1 300 км. Двете войни срещу Съветския съюз през XX в., повече от 100 години в състава на Руската империя и безбройните кървави сблъсъци през предходните векове са оставили своя отпечатък върху прагматичните финландци, въоръжени до зъби и отлично подготвени да противодействат на агресията.
На 10-милионната Швеция никак не ѝ е лесно да загърби дългогодишната си политика на военен неутралитет, която следва десетилетия на неутралност по време на Студената война и предшестващите я световни войни. Дори и така, неотдавнашната ѝ насока беше ясна: след анексирането на украинския полуостров Крим от Русия през 2014 г. Швеция постепенно увеличи военните си разходи, за да компенсира предишния недостиг, и се стреми към все по-тясно сътрудничество с НАТО.
Очакваното в четвъртък одобрение на финландския президент ще постави едно от последните парчета от пъзела, преди решението на най-голямата коалиционна партия - социалдемократите - да бъде взето в събота.
"Те са готови да нападнат съседна държава. Пита се как гледат на евентуално присъединяване на Финландия? Добре, в тази ситуация ние ще се присъединим [към НАТО]. И моят отговор е, че вие [Русия] сте причинили това, погледнете се в огледалото," заяви президентът на Финландия Саули Ниинистьо на пресконференция в Хелзинки на 11 май.
Министър-председателят Сана Марин, която все още не е изразила изрично мнението си, може също да се обяви в подкрепа на военния блок в четвъртък. По този начин финландската политическа класа ще застане твърдо зад кандидатурата и ще се стигне до това официалното решение за подаване на молба за влизане. То ще бъде взето от президента заедно с ключови министри и ще е просто формалност. Понастоящем това се очаква да стане в неделя, според местните доклади.
В петък Швеция планира да публикува доклад за възможностите за избор в областта на сигурността, в който се излагат мнения от целия политически спектър, преди в неделя да бъде взето решение от управляващите социалдемократи.
Това, което те търсят в присъединяването си към НАТО, е възпиране - и двете страни залагат на чадъра за колективна сигурност, при който нападението срещу един член е нападение срещу всички, което изисква съюзниците да реагират. Идеята е, че всеки враг ще се замисли добре, преди да тръгне срещу група от 30 или повече държави.
Това е така, тъй като Русия ги заплашва със "сериозни последици" и с внасяне на ядрени оръжия в балтийския си ексклав Калининград, ако се присъединят, докато официални лица в съседна Литва твърдят, че този ход вече се е случил преди години. Политиците предупреждават, че са вероятни и кибератаки, нарушаване на въздушното пространство и други злонамерени действия.
Както заключи във вторник в Хелзинки председателят на комисията по отбрана в парламента Петери Орпо, сигурността зависи от числата.
"Вече не можем да мислим, че Финландия ще бъде въвлечена във война само като част от голям международен конфликт, а трябва да се изправим пред факта, че Финландия може да остане сама на прицела на руската агресия", каза Орпо.