Повишаването на световните цени на енергията и ръстът на вътрешното кредитиране подхранват все по-бързата инфлация в Турция, която вече е най-високата сред икономиките на страните от Г-20, съобщава Bloomberg.
Потребителските цени вероятно са нараснали с 67,8% на годишна база до април, спрямо 61,1% месец по-рано, според медианната оценка в проучване на Bloomberg сред икономисти.
Въпреки този темп централната банка вече даде знак, че няма да затяга паричните инструменти, което я оставя все по-встрани от световната икономика.
"Инфлацията няма да предизвика повишаване на лихвените проценти от страна на централната банка", написа Енвер Еркан, главен икономист в Tera Yatirim, в бележка, изпратена по електронната поща миналата седмица. "Правителството подкрепя политиката на ниски лихвени проценти за стимулиране на растежа и не смята, че по-високите лихвени проценти биха забавили инфлацията."
Убеждението, че по-високите лихвени проценти подхранват инфлацията, се отстоява от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, но то противоречи на христоматийните допускания, поддържани от централните банкери по света.
В доклада си за инфлацията от миналата седмица централната банка обвини за повишаването на цените предизвикания от руската война скок на разходите за енергия и храна. Управителят Саап Кавчоглу заяви, че Турция няма нужда да повишава лихвените проценти само защото други централни банки, включително Федералният резерв на САЩ, правят това. В сряда Фед извърши най-голямото увеличение на лихвените проценти от 2000 г. насам и даде знак, че ще продължи да повишава лихвите с този темп през следващите няколко срещи.
Централната банка на Турция задържа лихвените проценти в продължение на четири последователни месеца тази година след цикъл на понижения в края на 2021 г. Следващото планирано заседание на централната банка за определяне на лихвените проценти е на 26 май. Данните за инфлацията през април се очаква да бъдат публикувани в четвъртък.
Банката очаква нарастването на цените да започне да се забавя през следващия месец, но инвеститорите поставят под въпрос постиженията на паричния орган по отношение на прогнозите.
Повишената инфлация в Турция и съпротивата срещу повишаването на лихвените проценти доведоха до това, че разходите по заемите в страната се понижиха дълбоко под нулата, коригирани спрямо цените. Ръстът на турските заеми сега е значително над 10-годишната си средна стойност.
Инфлационното въздействие на световните цени на енергията е силно, особено след като намаленията в края на миналата година дерайлираха лирата и оскъпиха вноса на всичко - от храни до промишлени стоки.
Турските политици се вслушват главно в исканията на Ердоган за по-ниски лихви, откакто той разшири правомощията си с изборите през 2018 г. През март миналата година Ердоган уволни трима управители на централната банка за това, че не са се придържали към неговата линия, и назначи Кавчоглу, бивш депутат от управляващата партия.
С Кавчоглу начело ключовият едноседмичен репо процент на централната банка от 14% съответства на най-ниския в света - около отрицателен 47% - при отчитане на ръста на цените.
Очаква се т.нар. реален лихвен процент да слезе по-дълбоко под нулата и да продължи да раздухва инфлационния натиск, каза икономистът Еркан.