НАТО трябва бързо да сключи сделка с Швеция и Финландия

Путин ще бъде изкушен да накаже скандинавците с атаки, които са някъде в спектъра между кибервойна и тактическа ядрена бомба, хвърлена за показ

07:55 | 28 април 2022
Обновен: 12:11 | 28 април 2022

Автор: Зорница Крушарска

снимка: Bloomberg LP

Подобно на децата на детските площадки, държавите в различни исторически етапи са решавали как да се справят с насилник. Да го успокояват с надеждата, че ще стане кротък? Да избягват да го провокират с цената на съгласяване с неговата жестокост? Или да се противопоставят със сила и воля, за да го спрат и овладеят?

Ако насилникът е руският президент Владимир Путин, последното е единственият приемлив отговор. Именно това разбраха през последните два месеца мнозинството от избирателите и законодателите във Финландия и Швеция. Традиционно неутрални, и двете страни сега се стремят към бързо присъединяване към НАТО. Вероятно ще подадат координирани заявления в средата на май. Ако организацията е разумна, ще сключи сделката веднага, пише Андреас Клут за Bloomberg.

Подобно на останалите четири държави, които са членки на Европейския съюз, но не са членки на НАТО - Австрия, Ирландия, Кипър и Малта - Швеция и Финландия в миналото са имали основателни причини да останат необвързани. Политиката на Швеция, подобно на неутралитета на Швейцария, датира от векове и е била част от смисъла на съществуването на страната. Финландската позиция е в отговор на съветската заплаха по време на Студената война и представлява "танто за танто" с цел запазване на относителна независимост.

Но в момент, когато Путин напада Украйна, Европа и целия международен ред с бомбите, жестокостите и лъжите си, неутралитетът вече не е опция. Ето защо всичките шест държави трябва окончателно да застанат на страната на Запада. Тази стъпка е най-неотложна за Финландия и Швеция.

Финландия има обща сухопътна граница с Русия, дълга над 1300 километра. И тя, и Швеция са свързани с Русия чрез Балтийско море. Така на практика скандинавците вече са на фронтовата линия. Те се нуждаят от защитата на НАТО съгласно член 5 - този, който гласи, че нападението срещу един е нападение срещу всички.

Двете скандинавски държави на свой ред ще укрепят НАТО там, където алиансът е най-слаб. Най-уязвимите членове на Алианса са Естония, Латвия и Литва, които се намират на другия край на Балтийско море. Те са почти откъснати от останалата част на ЕС и НАТО от руския ексклав Калининград. Единствената сухопътна граница между Литва и Полша е 65-километровата ивица, наречена Сувалски пролом, разположен между Калининград и Беларус, която на практика е васална държава на Путин.

Без Швеция и Финландия трите бивши съветски балтийски републики, в които има и значителни малцинства от етнически руснаци, трудно биха се защитили от настъпление от страна на Русия. Но със скандинавците, които имат първокласни армии, които вече координират дейността си в тясно сътрудничество с други западни армии, Балтийско море би се превърнало в защитно езеро на НАТО.

Най-добрият контрааргумент е, че членството на Финландия и Швеция би предизвикало Путин да стане още по-агресивен, евентуално да се стигне дори до използване на тактически ядрени оръжия. Привидно Путин нападна Украйна - както и Грузия през 2008 г. - за да предотврати разширяването на НАТО. Така че той ще се затрудни да обясни на хората, от които се страхува най-много - обикновените руснаци, които трябва да го търпят на власт - как би приел точно обратния резултат, още едно разширяване на НАТО. Той ще трябва да направи нещо.

Затова, подобно на повечето насилници, Путин изпрати своите слуги да отправят не толкова прикрити заплахи. Дмитрий Медведев, понастоящем заместник-председател на Съвета за сигурност на Путин, заяви, че "не може повече да се говори за какъвто и да е безядрен статут на Прибалтика - балансът трябва да бъде възстановен". Той пропусна да спомене, че руският ексклав Калининград вече е добре снабден с ракети и ядрени оръжия. Така че там няма нищо ново.

И все пак членството на Швеция и Финландия в НАТО би предизвикало това, което реалистите в международните отношения наричат "дилема на сигурността". Най-общо тя описва ситуации, в които държавите ескалират или започват война, защото смятат, че всички други варианти са по-лоши. В този случай Русия би могла да заключи, че би загубила надпреварата в конвенционалното въоръжаване с разширената НАТО, така че превантивният удар е най-лошият вариант за нея.

Погледнато по друг начин обаче, този аргумент прилича на познатите и неубедителни аргументи , че насилниците не трябва да се провокират. Путин е доказал, че никога няма да спре да заплашва или да напада другите, ако смята, че може да му се размине. Например, новата му военна стратегия в Украйна очевидно е да завладее сухопътен мост по цялото украинско крайбрежие на Черно море, за да може след това да се свърже с руските сепаратисти в Молдова.

Кавказ, Централна Азия, Балтийско море, Арктика - нито една страна в предполагаемата "сфера на интереси" на Путин няма да бъде в безопасност, докато той не разбере, че се изправя срещу превъзхождаща сила с решимост да я използва. Затова НАТО трябва да покаже сила и воля, а не плахост.

По-непосредственият проблем е как да оцелеем във времето между шведската и финландската кандидатури и пълноправното им членство. Член 5 влиза в сила едва след като те са се присъединили. Дори ако НАТО ускори процеса, всяка от 30-те страни членки все пак трябва да ратифицира присъединяването. За трите държави, които се присъединиха към НАТО през 1999 г., процесът отне 20 месеца, а за седемте държави, които ги последваха през 2004 г. - 18 месеца.

Това е моментът, в който Путин ще бъде най-изкушен да накаже скандинавците с атаки, които са някъде в спектъра между кибервойна и тактическа ядрена бомба, хвърлена за показ. Ето защо отговорността е на Финландия, Швеция, НАТО и всички 30 държави членки да си сътрудничат, за да премахнат тази ничия земя във времето.

Така че НАТО и всички 30 съюзници, които го съставляват, трябва да се подготвят още сега, все едно заявките вече са официални. След това съюзниците трябва да дадат зелена светлина на срещата си на върха в Мадрид на 29 юни, като законодателните органи на 30-те страни незабавно да дадат своето одобрение, в идеалния случай на следващия ден.

Извънредните времена изискват извънредни мерки. Западът вярва, че НАТО ще го защити от насилници. Това придава на алианса не само военни умения, но и процедурна ловкост, когато това е важно. НАТО не може да изпрати по-силно послание от това да стане клуб от 32 държави на 30 юни 2022 г. - само четири месеца след като Путин започна да извършва най-тежките от многобройните си зверства.