Еманюел Макрон получи още един шанс да убеди френската общественост, че неговата про-бизнес и проевропейска визия може да бъде полезна за нея, след като победи националистическата си съперничка Марин Льо Пен на изборите в неделя, пише Bloomberg.
Макар че избирателите се обединиха, за да дадат втори мандат на 44-годишния центрист, много от тях го подкрепиха, за да не допуснат Льо Пен, а не заради ентусиазма си за неговия проект. Разликата в победата му - 58,5 % срещу 41,5 % - беше почти наполовина по-малка от тази през 2017 г.
"Много от нашите сънародници гласуваха за мен днес, не за да подкрепят идеите, които представлявам, а за да застанат на пътя на тези на крайната десница", заяви Макрон на мрачен победен митинг в подножието на Айфеловата кула.
Президентът дойде на власт, обещавайки революция във втората по големина икономика в Европа. Но след бурни действия през първата година от мандата му, стремежът му към реформи беше забавен от протести и спрян от пандемията от Covid. В края на мандата му недоволството в страната е по-голямо, отколкото в началото.
"Новият петгодишен мандат не трябва да бъде продължение на предишния", каза той.
Макрон разделя мненията. Около половината французи одобряват справянето му с икономиката по време на пандемията и усилията му да помогне за прекратяване на войната на Русия в Украйна. През март рейтингът му на одобрение беше 51%, а еврото поскъпна в началото на търговията в Сидни след изборния резултат. Но за много французи той е възприеман като арогантен и недосегаем.
Вниманието вече се насочва към парламентарните избори, планирани за юни, когато Макрон ще защитава парламентарното мнозинство, от което се нуждае, за да прокара програмата си. Резултатите поставят президента в сравнително силна позиция, въпреки че вероятно ще трябва да формира съюзи с други партии, а Льо Пен призова поддръжниците си да продължат кампанията си преди този вот.
"Резултатът сам по себе си представлява зашеметяваща победа", заяви Льо Пен пред поддръжниците си, преди да ги призове да изпеят в хор националния химн "Марсилезата". "Милиони хора гласуваха за националния лагер и за промяна."
Предизвикателството пред Макрон ще бъде да излекува раздорите в страната и да събере подкрепа за плановете си да направи страната по-конкурентоспособна, като преразгледа социалните политики, като например за пенсиите, и подобри икономическите основи на страната. Банката на Франция изчислява, че потенциалът за растеж на френската икономика сега е по-нисък, отколкото беше някога при значително по-неуспешния предшественик на Макрон Франсоа Оланд.
"Трябва да се възстановим съвместно всички, без да оставяме никого настрана, за да изградим общество, в което хората живеят по-добре, дишат по-добре", каза Барбара Помпили, министър на околната среда, в кратко интервю на победния му митинг. "Все още имаме силна крайна десница. И повече въздържали се. Трябва да се съобразяваме с това. Можем да направим това, като мислим повече за това как да обединим по-добре гражданите".
Реакцията на резултата беше по-ентусиазирана сред европейските съюзници на Франция. Те бяха обезпокоени от перспективата националист с дългогодишни симпатии към Русия да вземе властта в момент, когато Европейският съюз се конфронтира с Владимир Путин заради войната му с Украйна.
Лидерите на Германия, Испания и Португалия предприеха необичайната стъпка да се намесят във вътрешните работи на друга държава, като призоваха френските избиратели да не я подкрепят в съвместна колонка, публикувана в няколко вестника на 21 април. Те я определиха като кандидат, "който открито застава на страната на онези, които атакуват нашата свобода и демокрация".
Германският канцлер Олаф Шолц, първият чуждестранен лидер, който разговаря с Макрон след победата му, заяви в Twitter, че победата на Макрон показва силен ангажимент към Европа. "Радвам се, че ще продължим доброто си сътрудничество", каза той и добави, че двамата ще се срещнат лично възможно най-скоро.
Основният фокус на президента в неделя вечерта обаче беше върху вътрешните му проблеми. Тази предизборна кампания тласна Франция към непозната територия, трансформирайки политическия пейзаж в три блока - Макрон в центъра, крайната левица, водена от Жан-Люк Меленшон, и крайната десница, която Льо Пен на моменти се опитваше да установи контрол.
"Националният блок също трябва да се обедини и мобилизира. Отговорността ни е огромна", каза Ерик Земур, националистически съперник на Льо Пен, който заплашваше да я изпревари на първия тур преди две седмици. "Ще се борим за идеи във всеки град и село на Франция, в интернет и в медиите."
Миналата седмица Макрон заложи на скромна нотка в предизборната кампания, като разсъждаваше върху предстоящите предизвикателства и заяви, че е готов да преговаря, дори за пенсионната реформа. Това се отрази и на тържествата му. През 2017 г. той премина сам през двора на музея "Лувър", а този път бе заобиколен от съпругата си и десетки деца на фона на много по-приглушена версия на европейския химн.
"Гневът и несъгласието също трябва да намерят отговор и това ще бъде моя отговорност", каза той. "Никой няма да бъде изоставен."