Цената на царевицата продължи да се покачва от десетилетния си връх поради опасенията за намаляване на доставките на фона на войната в Украйна и по-бавното засаждане в САЩ, пише Bloomberg.
Фючърсите в Чикаго поскъпнаха с 0,8% до 8,1375 щатски долара, най-високата стойност от 2012 г. насам, след като украинският президент Володимир Зеленски заяви, че руските сили са започнали нова кампания за завладяване на Донбас. Руските войски са обкръжили ключовия пристанищен град Мариупол. Кризата спря доставките от критичния черноморски регион, на който се пада една пета от световния износ на царевица.
Изправени пред все по-малки шансове да си осигурят царевица от Източна Европа, много купувачи търсят доставки от САЩ. Американското министерство на земеделието съобщи за многократни продажби за Китай, които този месец надхвърлиха 1 млн. тона. Във вторник Пекин заяви, че зърнените запаси на страната са "задоволителни" и че планира да освободи зърно от държавните резерви, за да увеличи наличностите.
Снабдяването от Северна Америка също не е изобилно. Сеитбата в САЩ не напредва достатъчно бързо, като към момента само 4% от реколтата е засадена, докато миналата година по това време са били засети 7%. Знакови са и извършените експортни инспекции на царевица през седемте дни, приключващи на 14 април, са с 23% по-малко в сравнение с предходната седмица.
Междувременно фючърсите върху пшеницата продължиха да се покачват. Цените отбелязаха ръст с 1,1% в Чикаго. Трейдърите следят студеното време в Канада, което заплашва да забави сеитбата, както и качеството на реколтата в САЩ, което се влоши. Обемът на зимната пшеница, класифицирана като "добра" или "отлична", спадна до 30% през седмицата до 17 април, от 32% седмица по-рано и 53% преди година.
"Прогнозите за времето не дават големи шансове за спиране на спада на реколтата", каза Тобин Гори, стратег в Commonwealth Bank of Australia.
В същото време нарастващите разходи за торове застигат фермерите, които отглеждат ориз, и застрашават доставките.
Повишаващите се разходи за торове карат фермерите в Азия да намалят употребата им, което застрашава реколтата от основния продукт, с който се изхранва половината от човечеството, и може да доведе до истинска продоволствена криза, ако цените не бъдат ограничени.
От Индия до Виетнам и Филипините цените на торовете, които са от решаващо значение за увеличаване на производството на храни, са се удвоили или утроили само през последната година. Ограничената употреба на торове може да означава по-слаба реколта. Международният институт за изследване на ориза прогнозира, че добивите могат да намалеят с 10% през следващия сезон, което ще доведе до загуба на 36 млн. тона ориз или еквивалента на храната за 500 млн. души.
Това е "много консервативна оценка", каза Хумнат Бхандари, старши аграрен икономист в института, като добави, че въздействието може да бъде много по-сериозно, ако войната в Украйна продължи.
Цените на торовете се повишават в световен мащаб поради проблеми с доставките, производството, а напоследък и войната, която наруши търговията с Русия - голям доставчик на всички основни видове хранителни вещества за селскостопанските култури. Скокът на цените на торовете заплашва да доведе до инфлация на храните, ако се приеме, че земеделските производители продължат да намаляват разходите си и реколтата пострада. Ако това се случи, световните вериги за доставки вероятно ще понесат сериозен удар. На практика всяка чиния с храна стига до трапезата с помощта на торове.
Особено уязвими са производителите на ориз. За разлика от пшеницата и царевицата, чиито цени скочиха, тъй като войната застрашава една от основните световни хранилища, цените на ориза са по-ниски поради голямото производство и съществуващите запаси. Това означава, че оризопроизводителите трябва да се справят със завишените разходи, като същевременно не получават повече пари за зърното си.
Собственикът на магазин за торове и пестициди във виетнамската провинция Киен Джан Нгуен Бин Фон заяви, че цената на 50-килограмов чувал карбамид - вид азотен тор - е скочила три пъти през последната година. Той каза, че някои земеделски производители са намалили използването на торове с 10 до 20% поради рязкото покачване на цените, което е довело до намаляване на производството.
"Когато фермерите намалят употребата на торове, те приемат, че ще получат по-ниска печалба", каза той.
Правителствата в Азия, където се добива голяма част от световната реколта от ориз, се стремят да избегнат този сценарий. Поддържането на цените под контрол е важно за политиците, като се има предвид значението на ориза като основен продукт за стотици милиони хора, особено за групите с по-ниски доходи. Много държави предоставят субсидии за торове, за да увеличат добивите от подобрени сортове зърнени култури.
Ралито на торовете увеличава фискалната им тежест. Индия, която разчита в голяма степен на вноса на торове, ще похарчи около 20 млрд. долара, за да предпази фермерите от по-високите цени, което е повече от предвидените през февруари около 14 млрд. долара. Южноазиатската държава е вторият по големина производител на ориз в света и изнася за страни като Саудитска Арабия, Иран, Непал и Бангладеш.
Фермерът Сомашекхар Рао, който отглежда ориз на 25 акра земя в Телангана, Южна Индия, казва, че се бори с увеличените разходи за торове. Той очаква добивите от зимната му култура да намалеят с 5-10% поради забавянето на осигуряването на достатъчно доставки. Торовете са най-ефективни, когато се използват за растенията в пика на растежния им цикъл.
Тази ситуация не носи единствено негативи. В този регион е широко разпространена свръхупотребата на химически торове. Според Международния институт за изследване на ориза, който работи с производителите за постигане на оптимални резултати, скокът на цените стимулира фермерите да използват ресурсите по-ефективно. Решенията включват използване на комбинация от химически и органични средства за поддържане на добивите, като същевременно се подобрява здравето на почвата.
Въпреки това, изпълнението на тези стъпки ще отнеме време. И тъй като войната в Украйна продължава да нарушава икономиките в целия свят, фермерите и Институтът за ориз твърдят, че най-трудните дни може би тепърва предстоят.