По време на финансовата криза от 2008 г. като Групата на двадесетте (Г-20) (която представлява 80% от световната икономика) за кратко получи слава и значимост, като изработи колективен отговор за потушаване на кризата. Оттогава тя подкрепя разумни реформи в области като финансовото регулиране. Това беше идея, която изглеждаше достойна, но сега е в упадък, главният редактор на Financial Times Джилиан Тет.
Но клубът е толкова голям и управляван чрез консенсус, че стана тромав. И неговите срещи - и комюникета – често са болезнено скучни, особено когато са замесени финансовите министри.
Това обаче вече не е така. На 20 април финансовите министри от Г-20 трябва да се срещнат във Вашингтон. В момента обаче се разразява пикантна драма, която е по-вроятно да видите в гимназиална столова.
В сряда Джанет Йелън, министърът на финансите на САЩ, заяви на Конгреса, че „няма да участваме в срещи на Г-20, ако руснаците са там“. Това е в знак на протест срещу нахлуването на Москва в Украйна и означава, че Йелън може да бойкотира събитието на 20 април.
Това е много „неловко“ - както би казал тийнейджър - за Индонезия, която в момента заема ротационното председателство и по този начин решава кого да покани и кого не. Няма официални учредителни правила на Г-20, която беше създадена през 1999 г. Но досега се приемаше, че член може да бъде изключен само ако всички останали се обединят срещу него.
В крайна сметка това се случи с по-ексклузивния клуб на седемте. През 1998 г. Г-7 прие Русия в своите редици, създавайки Г-8; но през 2014 г. седемте членове-основатели се обединиха, за да я изключат след инвазията в Крим.
Проблемът за Индонезия е, че някои членове на Г-20, включително Китай, не искат да превръщат Русия в „призрак“. А руският президент Владимир Путин очевидно иска да присъства на срещата на високо равнище на Г-20 по-късно тази година.
За да уталожи спора, индонезийското правителство може да се наложи да отмени общото комюнике на 20 април. Но това ще направи Г-20 да изглежда безсилна. „В сравнение с жизненоважната си роля в световната финансова криза Г-20 и различните й разклонения сега трудно могат да функционират като ключовия клуб за глобално сътрудничество предвид кибернамесата, войната, възможните престъпления срещу човечеството и общата борба между суперсилите“, казва Пол Тъкър , бившият британски централен банкер, който има предстояща книга по тези въпроси.
„Това не отменя факта, че Г-20 е полезен форум… но няма да е лесно, защото изисква известна степен на искреност, доверие и надеждност“, добавя той. Както отбелязва по-откровено един бивш финансов министър: „Г-20 може да отмре“.
Трябва ли инвеститорите да ги е грижа? Да, както по символични, така и по практически причини. Организацията бе създадена, за да изгради сътрудничество от 21-ви век – и глобализация – когато стана ясно, че бретънуудските институции от 20-ти век не са подходящи за света след Студената война. Ако Г-20 сега умре, това ще подчертае обръщането на глобализацията и ще покаже, че сме изправени пред това, което политическият анализатор Иън Бремър нарича свят Г-0 – такъв, в който никой не е начело. Това е тревожно.
В момента работата на Г-20 е крайно необходима. Както самата Йелън отбеляза тази седмица, „последствията от кризата засилват икономическата уязвимост в много страни, които вече са изправени пред по-високи дългови тежести и ограничени възможности за политика, докато се възстановяват от Covid“. Повишаването на лихвите в САЩ ще изостри тези „уязвимости“.
Вземете, например, въпроса за преструктурирането на държавните дългове. Това е типът скучна, но важна тема, за която Г-20 е създадена. Преди два месеца изглеждаше, че 2022 г. може да бъде годината, в която групата най-накрая започва да създава по-работеща система за преструктуриране на дълговете на бедните страни.
Това е крайно належащо, тъй като (както отбелязах наскоро) системата на Парижкия клуб (на държавите кредиторки – бел. прев.) за преструктуриране на дългове вече не работи добре, защото Китай е извън него, а той е отпуснал две трети от заемите за държавите с ниски доходи. Още по-лошото е, че рискът от хаотични фалити бързо нараства. Кризата, която сега избухва в Шри Ланка (където Китай е отпуснал голяма част от заемите), е пример за това.
Целият материал четете на сайта www.investor.bg.