Последните две години не бяха добри към турската работническа класа. С периодична работа във фабрика за облекло в Истанбул, един баща на четири деца казва, че изостава с наемите и сметките, които вече възлизат на почти толкова, колкото средната му месечна заплата от 3500 турски лири (237 долара), разказва Bloomberg.
„Пандемията ни счупи гърбовете и сега всичко е толкова скъпо“, казва 38-годишният мъж, пожелал анонимност. С темпа на инфлация над 60%, той изброява цените на основните продукти като домати, маслини и мляко. „Как да нямаме затруднения?“
Но има известно облекчение за жителите на Истанбул с ниски доходи благодарение на онлайн платформа за дарения, създадена от общината по време на първата вълна от блокиране заради пандемията. Уебсайтът придоби популярност, след като инфлационната криза нанесе двоен удар на семействата, които вече страдат от икономическите последици от Covid-19.
Наречен Askida Fatura, или „висяща сметка“, той позволява на хората да качват неплатени сметки и да чакат благодетели, които искат да насочат директно своите благотворителни дарения, вместо да използват организация като проводник. В знак на сериозността на настоящата криза през март бяха качени повече сметки, отколкото през който и да е месец от стартирането на сайта през май 2020 г. Средната сума на неплатена сметка се е увеличила повече от два пъти.
Към днешна дата повече от 330 000 сметки за комунални услуги - на обща стойност най-малко 52 милиона лири (3,5 милиона долара) - са платени директно през сайта. Седем от тези неплатени сметки бяха качени от семейството на работника във фабриката, което има още две, които все още очакват дарителска щедрост. Следвайки примера на Истанбул, повече от 35 други общини в Турция са създали подобни платформи.
„Хората искат да са сигурни, че ако дадат пари, те ще отидат на правилното място“, казва Мурат Онгун, говорител на Столичната община в Истанбул.
„Така че създадохме система, която служи като мост между хора с потвърдени нужди, които могат да качват сметките си за газ или вода на сайта, и благотворителни хора, които могат да плащат с едно докосване на екрана.“
Уебсайтът не разкрива самоличността на хората, които се нуждаят от помощ, нито хората, които помагат. Анонимността е ключова характеристика на платформата за защита на достойнството на получателите и не ги прави обвързани с организация или политическа партия.
Една благодетелка беше шокирана от огромното ниво на дълговете, пред които са изправени хората, и реши да разпространи благосклонността си, за да достигне до повече семейства. Работейки за PR фирма в Истанбул, тя решава да плаща сметки за по-малко от 100 лири, за да помогне на по-голям брой хора.
Друг жител на Истанбул, който е дарил чрез сайта и с когото Bloomberg се е свързал чрез Twitter, казва, че Askida Fatura привлича необходимото внимание към тежкото положение на другите.
„Това ме прави по-съпричастен към факта, че хората, които срещаме по улиците, с които се возим в същия обществен транспорт, могат да имат затруднения, подобни на нашите или много по-дълбоки“, казва той, като също отказва да бъде идентифициран.
Дигиталната платформа е завръщане към дългата традиция на анонимни дарения в Турция и в Османската империя преди това. Тези практики варират от „благотворителни камъни“, където минувачите оставят милостиня, до едноименната практика на сайта askida ekmek или „хляб на кука“. Това се отнася до заплащане на допълнителен хляб, така че следващ клиент да може да го вземе безплатно - понякога буквално от кука извън пекарната.
Даренията няма да изкоренят бедността, но създателите на сайта казват, че поне разрушават някои социални бариери. През януари той беше обявен за един от 15-те печеливши проекта в последното Global Mayors Challenge, ръководено от Bloomberg Philanthropies, благотворителната фондация на Майкъл Р. Блумбърг, собственик на компанията майка на Bloomberg. Годишната награда тази година имаше специфичен акцент върху решенията, разработени в резултат на Covid-19.
Подобни концепции за „платете напред“ се появиха на други места, включително Италия, където традицията на caffe sospeso или „суспендирано кафе“ беше разширена по време на пандемията, за да включва даряване на допълнителни хранителни стоки и подкрепа на малкия бизнес, който беше принуден да затвори. В САЩ неправителствена организация в Детройт, основана по време на водната криза в Мичиган, все още събира дарения за покриване на неплатените сметки за вода на семействата.
Общината в Истанбул вече разшири платформата Askida Fatura, за да позволи на дарителите да добавят кредит към карти, които семействата, новите майки и учениците с доказано ниски доходи могат да използват, за да плащат за нужди като хранителни стоки и обществен транспорт. С наградата от $1 милион от Global Mayors Challenge, тя планира да въведе допълнителни опции за дарения, да създаде партньорства с частния сектор и да подкрепи други градове, които биха искали да разработят свои собствени версии.
Проектът, разбира се, е само един пример за солидарност по време на пандемията. По целия свят Covid-19 стимулира различни действия, насочени най-вече към задоволяване на неотложни нужди в рамките на собствената общност. Но трайното дълголетие на Askida Fatura породи надежди, че може да изиграе роля в излекуването на някои от социалните разделения в една дълбоко поляризирана страна.
Всъщност произходът на платформата идва отчасти от политически конфликт между управляваната от опозицията община на Истанбул и централното правителство, което блокира местната администрация да събира директно дарения за подпомагане по време на Covid.
„В Турция ние сме като нарязана диня – разделени сме на две части“, казва Онгун. „Надяваме се, че Askida Fatura може да увеличи любовта между хората."
Изследванията показват, че огромното мнозинство от хората в Турция обикновено предпочитат да дават на отделни лица, а не на организации, често поради липса на доверие в институциите. Но това също може да подчертае разделения, особено в град от 16 милиона души, който е смесица от различни групи, произхождащи от различни региони на Турция и с редица финансови обстоятелства.
Според Корел Гоймен, експерт по местни администрации и почетен професор в университета Сабанджи в Истанбул, неформалната помощ на роднини или съседи е запазила хората свързани с родствени групи, свързани с родните им градове, вместо да бъдат по-пълно интегрирани в по-широкото градско общество. Той вярва, че програми като Askida Fatura могат да допринесат за устойчивостта на града, като създадат усещане за приобщаване и солидарност.
Айше Косе Бадур, която координира проучванията по урбанизацията и местното самоуправление в Истанбулския политически център в Сабанджи, е съгласна.
„С Askida Fatura ние не знаем религията или идеологията на човека, а те не ни познават“, казва тя. „Започваме да възприемаме хората не като мюсюлмани, немюсюлмани, светски, религиозни, бежанци, кюрди или алеви, а като хора, живеещи в един и същи град, които могат да ме подкрепят, когато имам нужда от помощ."