Стремежът на президента Еманюел Макрон към по-задълбочена европейска военна интеграция беше подложен на изпитание в началото на февруари, когато той изтегли ръководена от страната му мисия от Западна Африка на фона на спорове с Германия и Италия, пише Bloomberg.
Неуспехът при спирането на екстремистите в Сахел разкри неспособността на най-големите сили в Европейския съюз да се ангажират политически и да осигурят ресурси за поддържане на реда дори в собствения си двор. Основната причина бяха опасенията на Брюксел за дестабилизиращ приток на африкански бежанци. След това Русия нахлу в Украйна и отбраната на ЕС изведнъж се превърна в приоритет за целия блок.
Изправени пред най-сериозната криза в сигурността на континента след Втората световна война, членовете на ЕС започнаха да намират общи позиции по бъдещите си приоритети в областта на сигурността, включително създаването на първите в историята му съвместни военни сили до 2025 г. Проблемът за Макрон е, че макар европейският политически цикъл да се обърна в негова полза, това едва ли ще му помогне особено много на изборите тази неделя.
Популярността на Макрон се повиши в първите дни на войната, което му позволи да се представи като сигурен партньор в неспокойни времена и изтъкнат европейски държавник. "Ние бяхме единствените, които през 2017 г. развявахме европейски знамена", каза той на неотдавнашен митинг. Тази седмица обаче той изгуби това предимство пред лидера на крайната десница Марин льо Пен, която обикаля Франция, за да говори на избирателите за рязкото покачване на цените на енергията и храните.
Последните проучвания показват, че Макрон би победил Льо Пен с 53% срещу 47% на втория тур на 24 април, но тази разлика от шест процентни пункта е намаляла над два пъти в сравнение с проучванията от преди месец.
"Макрон запазва базата си, но тя не се разширява толкова, колкото по времето, когато бяхме под влиянието на ефекта на митинга под знамената", каза Бернар Сананес, ръководител на Elabe, базирана в Париж социологическа агенция. "Истинското притеснение на французите е покупателната способност, а не Европейският съюз."
Макрон вероятно може да се справи, без да прибави към основния си електорат - който смесва лявоцентристки и дясноцентристки про-бизнес и предимно заможни градски избиратели. Но по-малка разлика в победата би го лишила от солидния мандат, от който се нуждае, за да осъществи тежки реформи.
Откакто за първи път се изправиха лице в лице с Льо Пен през 2017 г., Макрон се опитва да неутрализира привлекателността ѝ за работниците със сини якички. Макрон твърди, че една по-силна Европа трябва и може да осигури защитата, която те искат. Той казва, че един по-обединен блок е единственият начин да се намали енергийната зависимост и че страните са по-добре подготвени да се справят с несгодите в рамките на един силен Европейски съюз.
"Франция е велика военна сила и ще продължи да бъде такава благодарение на Европа", заяви Макрон по време на предизборен митинг в Западна Франция във вторник. "Нашата роля, нашата отбрана, нашата защита - това ще изградим като европейци".
Почти ежедневните послания на украинския президент Володимир Зеленски, в които той моли съюзниците да помогнат за отблъскването на руската агресия, както и снимките на екзекутирани цивилни, помогнаха да се възроди чувството, че европейският проект има смисъл. Според френския президент сътресенията доказват, че през цялото време той е бил прав.
Високопоставен френски служител заяви, че Макрон е естествен защитник на европейската отбрана, защото Brexit го е направил единствения лидер в региона с ядрен потенциал. Франция разполага и с най-голямата армия в ЕС. Нейни войници са се сражавали в Ирак, Сирия и Афганистан, както и в Сахел, а страната е третият най-голям износител на оръжие в света.
Макрон за пръв път изложи аргументите си за по-настъпателен ЕС в реч в университета Сорбона няколко седмици след встъпването си в длъжност. С течение на годините той усъвършенства посланието си, за да вземе предвид възгледите и опасенията на различните държави членки. Докато някога казваше, че НАТО е в "мозъчна смърт", разгневявайки съюзниците, които виждат в него защита срещу руска експанзия, сега той казва, че единната отбрана трябва да се разглежда като част от военния съюз, а не като негов заместител или конкурент.
Дори и така, съперниците на президента казват, че този устрем вероятно няма да доведе до конкретни постижения, точно както предизвиканите разговори за промишлен суверенитет по време на пандемията от коронавирус не доведоха до мащабни промени в начина на функциониране на икономиката.
"Войната в Украйна събужда европейците по отношение на отбраната. Това е добре", каза Арно Данжан, член на Европейския парламент от групата на консервативната Народна партия (PPE). "Но това събуждане не означава автоматично засилване на европейската отбрана". Той казва, че няма готовност за акта "Купувай европейско" и посочва, че задълбочаването на интеграцията зависи от решенията за националните бюджети за отбрана.
В Париж официални лица признават, че има пречки за преодоляване, като посочват закупуването от Германия на произведени в САЩ изтребители F-35, вместо да се придвижат напред плановете за самолет, произведен в ЕС.
Те казват, че пробуждането не се дължи само на войната в Украйна, а и на избирането на Тръмп и настойчивостта на Китай. Те казват също, че роля са изиграли и френските неуспехи, включително AUKUS - засилен военен съюз между САЩ, Великобритания и Австралия, който накара правителството в Канбера да отмени многомилиарден договор за подводници с Франция.
По време на срещата на върха във Версай през март се забелязваха признаци, че Макрон е постигнал известен успех, променяйки схващането сред европейските лидери, че Франция се грижи единствено за своите интереси и сделки за отбранителната си индустрия. Там страните от ЕС се договориха да увеличат инвестициите в отбраната и да изпратят оръжия на стойност 500 млн. евро на украинската армия, с което нарушиха табуто за предоставяне на оръжия на държава, която не е член на ЕС, по време на конфликт.
Според френския служител се узаконяват и усилията на Франция да освободи военните разходи от правилата на ЕС за ограничаване на публичния дефицит и дълг.
"Това, което Макрон искаше, беше да насърчи размисъл по важни теми, по които 27-те държави от ЕС са в по-голямата си част съгласни", каза Александра де Хуп Схефер, директор на офиса на Германския фонд Маршал в Париж. "Отправната точка за това е да се помисли за цената на зависимостите".
Екипът на Макрон знае, че достигането до крайната точка ще отнеме време. Но Клеман Боне, заместник-министър за Европа, казва, че възраждането на проекта ЕС само по себе си е триумф, защото "спечелихме битката на идеите". Резултатите в неделя ще покажат колко френски избиратели са съгласни с това.