Европейската централна банка планира да прекрати закупуването на активи това лято и да увеличи основния лихвен процент през декември въпреки опасността от свиване на икономиката заради войната в Украйна. Това ще е първото увеличение на лихвите след почти десетилетие на негативни ставки, предава Bloomberg.
Очаква се ЕЦБ да приключи с изкупуването на активи през юли на фона на растящата инфлация, която вече е четири пъти над планираните 2%. Сегашният лихвен процент по депозитите, който в момента е -0.5%, се очаква да достигне 0% през март 2023 – около 9 години след като за пръв път стана негативен.
Други големи световни банки като Goldman Sachs и Morgan Stanley също предвиждат, че ЕЦБ ще започне да увеличава ставките през декември и след това ще продължи да ги повишава постепенно. Пазарите залагат на по-агресивен курс с лихви достигащи нулата още през декември.
Това означава, че политиките, определени от Кристин Лагард в началото на годината, няма да се променят. Икономическите обстоятелства обаче са различни. Руската инвазия значително е увеличава вероятността за рецесия, особено предвид плановете на редица правителства за енергийно ембарго, което би навредило сериозно на индустрията и би предизвикало още по-голямо увеличение на цените.
Икономистите смятат, че военният конфликт и инфлацията са най-големите опасности за икономическите перспективи. Това създава дилема за ЕЦБ – вдигането на лихвите може да задуши възстановената след пандемията икономика; от друга страна, продължаването на стимулите може да засили допълнително инфлацията, а служителите на банката искат да избегнат това на всяка цена.
„Войната в Украйна определено поставя под въпрос решението на ЕЦБ да се откаже по-скоро от стимулите“, каза Клаус Вистесен, главен икономист по въпросите за Еврозоната в Pantheon Macroeconomics. „Но от друга страна привлече вниманието към него като увеличи перспективите за инфлацията в краткосрочен план“.
Не се очакват промени в политиките при следващото събрание на ЕЦБ. Форматът на пресконференцията след него все още не е решен, тъй като Лагард даде позитивен тест за Covid в четвъртък.
Скорошни изказвания на редица служители на банката водят до заключението, че повечето са съгласни с приключването на изкупуването на активи през лятото и вдигането на лихвените проценти в края на годината. Остават обаче неизгладени различия относно кога и колко бързо трябва да се вдигнат разходите за кредитиране.
Шефът на Бундесбанк Йоахим Нагел и нидерландския му колега Клаас Кнот предвиждат промяна още през септември. Колегите им от Белгия, Австрия и Словения настояват за две увеличения тази година.
Янис Стурнарас от Гърция обаче призовава за повишено внимание при използването на „лихвеното оръдие“. Игнацио Виско от Италия предупреждава за влошена икономическа перспектива, а главният икономист Филип Лейн смята, че ЕЦБ трябва да са готови да променят политиката си и в двете посоки.
Какво казват икономистите на Bloomberg
„Настъпателният контингент в ЕЦБ изглежда няма да промени позицията си заради войната в Украйна, а засега те изглежда са мнозинство...Според нас първото увеличение ще бъде през декември, въпреки че има риск това да се случи и по-рано“
- Дейвид Пауъл, главен икономист по въпросите на еврозоната
Инфлацията от 7.5% вероятно ще се ускори още повече и ще достигне пика си в средата на годината. Това кара анализаторите да смята, че икономиката ще бъде в по-лошо състояние от предвиденият от ЕЦБ „тежък сценарий“. Съществува и вероятност от още по-голямо затягане.
Карстен Брезки, директор на макроикономическият отдел в ING смята, че увеличението ще бъде с 25 базисни пункта през септември, но предупреждава че допълнително увеличение на цените „може да изплаши ЕЦБ до такава степен, че да увеличат лихвата с двойно повече“.
Deutsche Bank също отбеляза възможността за увеличение от половин процент.
Каквото и решение да се вземе няма да има сериозно разминаване с очакванията на пазара през следващата седмица според Фабио Балбони, икономист по въпросите с европейските ценни книжа в HSBC. Според него по-настъпателната позиция може да помогне на ЕЦБ да намали риска от вторични трусове като смекчи очакванията за растеж на заплатите.